Не, това не е Луната. Пейзажите са земни. От Индия. На десетина километра от Арабско море.

- Усещането е сякаш съм на Луната. Това наистина е лунен пейзаж.

Куч. Това е солната пустиня на Индия. Местните казват, че името звучи поетично. В превод означава "периоди на влажност и суша".

През зимата тук е сухо, но в периодите на мусонни дъждове всичко е под вода. Разликата в температурите също е осезаема. През деня градусите се покачват до 40, но през нощта падат до 4.

Преди 2 хиляди години тази територия била част от Арабско море. Но съдбата решила да я превърне в суша. Сега 7 хиляди квадратни километра са превърнати в солници.

- Вълшебно е. Никога не съм виждал нещо подобно, наистина сякаш съм на друга планета.

Куч, обаче, има две лица. Зад пейзажите от пощенските картички, се крие друга действителност. Тази на работниците в солниците. Работният им ден продължава повече от 10 часа на ден. Ритъм, който съкращава живота на хората в района.

- Не ми харесва работата. Мразя я. Работим толкова много, а заплащането е минимално. Знаете ли, какво означава да работите със сол - бързо, много бързо остаряване.

В Куч се произвежда 76 процента от солта на Индия. Събира се от октомври до юни, преди солниците да се наводнят.

- Боли ме всичко. Кожата ми изгаря от слънцето. А очите ми направо горят.

Тежката цена на добива на сол, която остава встрани от възхищението на туристите. Пейзажът ражда мисли за начина, по който хората оценяват онова, което е край тях. Едно и също място, което предизвиква съвсем противоречиви усещания - от досада и безпътица до очарование и вдъхновение.