Той изживява живота бавно, стъпка по стъпка. Нимбълуил Номад. Човекът, който не спира да върви. Започнал преди 15-тина година, докато отчаяно търсел покой за душата си. Вече e изминал хиляди километри, но все още не е открил покоя, за който мечтае.

Започнал пътешествието си след труден житейски период. Независимо, че имал семейство, той се чувствал самотен сред тях. Първо преодолявал малки разстояния. Но постигнел целта си, желанието да върви, нараствало. Така през 2002-ра година решил да започне своята одисея - от Флорида до Квебек.

Пътуването, обаче, се оказало по скоро житейски урок. Нимбълуил вървял с месеци. По пътя често срещал смъртта. Понякога усещал присъствието на хищниците, но те сякаш решавали да го пощадят, за да извърви пътя, по който е поел. Пътуването променило Нимбълуил. Той се върнал напълно различен. Решил да сложи край на досегашния си живот. Развел се, отървал се от ненужните вещи, а по-ценните продал. И започнал новата си одисея. Така се превърнал в самотника, който мери в крачки дългите разстояния. Много хора трудно го разбират. Но това не го притеснява, казва, че и той все още не е се е опознал. Но поне е разбрал какво обича.

Вече минава 60-те, лекарите отдавна му забраняват да ходи пеш дълго. Но той няма никакво намерение да се отказва. Казва, че трябва да измине много пътища преди да спре, защото за него живота е одисея, която трябва да бъде измината.