Пълно за празно. Изразът, за жалост, звучи ретро. Той навява спомени от края на 70-те и началото на 80-те години, когато стъклените бутилки, приютяващи какви ли не напитки, можеха да се заменят в магазините и дори да се изкупуват в специални пунктове.

После дойде настъплението на пластмасовите опаковки. Бутилките олекнаха, но натрупването им породи тежки проблеми със замърсяването и преработката. Сега... ретрото отново идва на мода. Особено след като масово стана ясно, че водата, соковете, млякото, бирата, виното и спиртните напитки реагират в различна степен с пластмасата, в която са затворени.

Здравето на първо място, както се казва. А бисфенолът не е приятел на здравето. Нито пък пластмасовата супа в морета и океани, която се връща в хранителната верига на човека. Пълно за празно звучи все по-логично - не само от здравословна и екологична, но и от икономична гледна точка. Замяната намалява цената на стоката, увеличава живота на бутилките от 40 до 90 пъти и съкращава разходите по транспортирането на отпадъка, претопяването му при температура 1500 градуса и изработката на нови бутилки.

Съпровождащите такси опаковка също намаляват. Тези са само част от причините все повече магазини в Канада, Германия, Франция и много други страни да изкупуват стъклен амбалаж и да го препращат към специализирани цехове за измиване и бутилиране. По всичко личи, че това е началото на едно чисто и полезно "завръщане в бъдещето".