Бягането за здраве винаги е привличало добрите каузи. Самото то е добра кауза, тъй като доказано поддържа добрата форма на хората и ги държи далеч от лекарствата. Само че шведите намериха още по-трайна полза от джогинга. Нарекоха я плогинг. Освен бягане за здраве, дисциплината включва и събиране на изхвърлени не на място отпадъци, най-вече пластмасови.

Ползите са не една и две. Освен почистване на дразнещите опаковки, практикуващите развиват и тренират допълнителни способности: да забелязват бързо отпадъка, да се отклоняват чевръсто от трасето, да се навеждат и да го прибират в специално подготвен плик или чанта. Допълнителни движения, които придават разнообразие на инак еднообразното подтичване.

Никой не може да каже със сигурност как се е зародил плогингът. За най-вероятен основател на движението е сочен природолюбителят Ерик Алстрьом. След като се преместил от ски курорта Аре в Стокхолм, той не могъл да свикне с търкалящите се тук и там пластмасови опаковки по улиците. Алстрьом започнал да организира групички от ентусиасти бегачи, които се обличали в ярки екипи и, въоръжени с торби, излизали заедно на лов за отпадъци. Всяка прилика с облечени ярко групи хора, въоръжени с метли, които се сражават със замърсяването по нашенските улици, е напълно случайна.

Но да се върнем на темата за дисциплината "плогинг" в Швеция. Тя привлича все повече почитатели. Анализаторите, чиято работа е да анализират всяка новост от този тип твърдят, че хората изпитват удовлетворение от усещането за двойно, че и тройно по-голямата полза от бягането за здраве. Шведската дума, която е производна от глаголите "тичам" и "събирам" вече е позната в много страни по света. И понеже социалните медии вършат и доста полезна работа, все повече бегачи се организират за съвместни обиколки в градски, а и в извънградски райони, като придават нова, още по-полезна окраска на олимпийския принцип, че "важно е участието".