Въглероден диоксид, фини прахови частици, азотен оксид и какво ли още. Заради завишените стойности на вредните емисии в атмосферата училищният спомен за Менделеевата таблица става все по-осезаем. Само че условията отдавна не са лабораторни, а напълно реални.

Належащата задача е като от сборник по химия за напреднали: ако имаме голямо количество азотен оксид в атмосферата, как може да се намали нивото му? Решенията могат да бъдат няколко. Едно от тях е предоставено от полски учени. Създатели на пътна настилка, която поглъща азотния оксид.

Виолета Рек, изследовател във Варшавския технически университет: Благодарение на ултравиолетовите лъчи, чрез процеса на катализация, азотният оксид се превръща в разтворими соли, които лесно могат да бъдат отстранени от пътната настилка. И това се получава благодарение на специална съставка в бетона.

След химичната реакция, с първия дъжд или след първото измиване на улицата, получените соли ще изчезнат от пътя.

Виолета Рек, изследовател във Варшавския технически университет: Колкото по-дълго замърсяването е в контакт с цимента, толкова по-ефикасен е процесът на почистване. Настилката е много подходяща за големите градове, където чистия въздух е все по-ограничен, а мръсният циркулира между сградите и образува подобие на каньон от вредни газове.

Звучи като по учебник, но проектът дава реални резултати. На външен вид настилката не се различава от останалите пътища във Варшава, но пък разликата в чистота на въздуха се усеща.

Някои експерти са скептични към ефекта на настилката. Със сигурност той не може да погълне всички вредни емисии от атмосферата. Но и амбицията на създателите му не е такава. Той просто е малка част от пъзела в борбата с мръсния въздух.

Дотук с урока по химия. Търсят се още работещи решения.