Общуване с Океана в търсене на себе си и в провокиране на света. Марк Фърман е пътешественик, мечтател, търсач на доброто. През април започнал дългото си плаване. След 183 дни Марк стигнал Гърция. По време на пътуването го връхлитали много изпитания и трудности. Дори за известно време лежал в болница, след като каякът му се обърнал.

Марк Фърман:
Когато видях вълната си казах: „Не, аз не мога да се справя". Започнах да греба още по-силно. Изминах три-четири метра и тогава вълната направо ме сграбчи. Обърна каяка и аз паднах във водата. За първи път не можех да са кача обратно в него.

Случило се край шведските брегове. Марк бил спасен от бреговата охрана. Но за тези изпитания той казва, че са преодолими, защото каляват тялото. Най-трудното, с което трябвало да се справи по време на пътуването, била самотата.

Марк Фърман:
Понякога самотата беше ужасяващо тежка. И в такива моменти започваш да си мислиш: Някой забелязва ли ме? Някой интересува ли се от мен? Като в реалния живот е. Има толкова мълчаливи хора, които правят толкова много за другите, но никой не ги забелязва, никой не се интересува от тях.

За Марк пътуването било неизбежно. Житейско пътешествие, което трябвало да направи след смъртта на жена си. Трагедията го сблъскала с умиращите ценности в обществото. Решил да се бори за тях и да провокира хората към добро.

Марк Фърман:
В такова пътешествие не знаеш какво ти предстои. Никога не знаеш какво следва. Но това са лични предизвикателства - предизвикателства, с които тялото и мозъка трябва да се справят. И всяка сутрин, когато се събудех, не знаех как денят ще завърши, какво ще ми се случи.

Дали мисията на Марк е е постигнала целта си? Вероятно той е успял да накара много хора да се замислят. За други, може би 64-годишният мъж ще остане самотен странник. Марк, обаче, се чувства удовлетворен. Пътуването го направило житейски по-спокоен, защото все пак срещнал доброта. И знае, че вече не е сам в своята битка.