Някои го смятат за самотник. Но той е творец, който намира вдъхновение от общуването с природата. Той отъждествява скалите и камъните на Исландия с живота си. От години твори с тези естествени материали.

Паути Квионминтсон. Съвременник, който сякаш предпочита живота в каменната ера. Живее в къща, която наподобява жилище на хобити. Повечето предмети в домата му са от камък - картини, мебели, музикални инструменти. От ръцете му се появил Стейнхарпа- подобие на ксилофон, направен от камъни.

Първият ксилофон се появил през 2001-ва година и то не като музикален инструмент, а като скулптура за изложба в Рейкявик. Но Паути открил, че в камъните има музика. И за да докаже, че на тях може да се свири, той научил нотите.
Понякога Паути върви с километри, за да намери подходящия камък. Но често те просто се оказват пред очите му . Когато скалните парчета са прекалено големи исландският творец работи върху тях на място. А след това ги подарява на природата. Като портрета на Бетовен.

Паути казва, че не прави нищо особено. Всичко е създадено от природата, той само прави нещата видими и за останалите хора.
Понякога Паути си мисли какво ли ще се случи с него, ако попадне в града. Страхува се, че няма да оцелее и че там ще бъде самотник.

Паути няма семейство, живее сам, но в каметта sи къщичка той никога не изпитва самота. Понякога го посещават туристи. Канят го и музикални групи да свири с тях. Идват и хора да разглеждат картините му. Но не признанието им го прави щастлив, а общуването с природата.
Паути казва, че е късметлия, защото е получил от живота всичко.