Коктейл без сламка е като хубаво ястие без подправка. Чадърчетата невинаги са задължителни, но някои изпотени чаши с безалкохолни или не толкова безалкохолни напитки се поднасят задължително с една, а дори и с две сламки. В масовия случай сламките са пластмасови. И пак в масовия случай те се изхвърлят къде ли не. Когато барът е до морето, а сламките са край бара, еднократната им употреба завършва на пясъка, по камъните и най-вече - във водата.

Колко сламки се извърлят ежедневно у нас? Статистиката мълчи. Режисьорката Линда Букър, обаче, разполага с данни, според които в Съединените щати всеки ден се изхвърлят над половин милион сламки.В новия си 30-минутен филм Букър проследява историята на сламките - от пиенето на бира със златни сламки в древна Месопотамия до наши дни. Пиенето на бира със сламка днес е рядко и почти екстремно занимание. Но пластмасовите сламки са навлезли в широка употреба, дори и като част от опаковката на стоките.

Евтини, лесни за производство, достъпни, леки, едноцветни, шарени, прави и извити. Те са навсякъде. И най-вече там, където не им е мястото. Морските биолози са категорични - парченцата фина пластмаса все по-често попадат в менюто на морските обитатели. Това си е чисто нашествие, смятат изследователите на флората и фауната. Причината е, че хранителната верига може да се справи с естествените материали, идващи от сушата. Но пластмасата е изкуствен полимер. Тя се присламчва към хранителната верига, но не може да бъде приета от организмите.

Пластмасовите частици нанасят поражения и образуват свой собствен, неестествен и изкривен кръговрат, като накрая попадат и на трапезата на хората - същите, които са изпили коктейла си с пластмасова сламка... или други.