Песента за двата бука, прегърнати в гората изглежда крие много повече смисъл, отколкото сме си представяли. Прегърнатите буки, вплели клони един в друг не са просто метафора. Връзката между дърветата може да бъде съвсем истинска. Защото дърветата изпитват чувства, обменят информация и въобще - водят свой собствен живот, наситен с преживявания и невероятни истории.

„Тайният живот на дърветата". Така германският изследовател Петер Волебен е нарекъл новата си книга. Поредният му труд, който разкрива невидимите за мнозина контакти в дървесното общество. Именно там, сред един от 50-тината описани случаи на особено взаимодействие, фигурира историята за двата бука. Волебен, чиито живот и работа са неизменно свързани с гората, е наблюдавал двойки бук, които сякаш се допълват. Явлението не е рядкост. Лесничеите са наясно, че ако подобно дърво бъде отсечено, скоро след това и „партньорът" му умира.

Германският учен се е натъкнал и на бук, отсечен преди близо половин хилядолетие. От него останал само пън. Само че той оживял. Волебен открил под кората му хлорофил. Оцеляването нямало как да се случи без подкрепата на околните дървета, които стотици години продължили да поддържат корените на дървото с хранителни вещества.

Петер Волебен работи с научни факти, но се стреми да преведе термините и наблюденията си на популярен език. Той е наясно, че устойчивото управление на горите и ограничаването на безразборната сеч зависят до голяма степен от масовите нагласи и от общественото мнение. Не липсват критици, които обвиняват автора в излишно одухотворяване на дървесните видове. Волебен няма намерение да спори. Намеренията му са да узнае повече за приключението, което се случва под земята - там, където чрез кореновата система, колонии от гъби и хранителни вещества дърветата се предупреждават за опасности, разбират се, подкрепят своите от един и същи вид и... проявават онова, което силно наподобява човешки емоции.