Той умее да нанася непоправими поражения на нагласата, че сам човек с двете си ръце трудно може да внесе мащабна свежест в уличния пейзаж на градовете. Той е Стефан де Крук. Белгиецът е свързал името си с произведения, които обикновено се възприемат отдалеч. И които водят началото си оттам, където свършва животът на дървения материал.

Стари мебели, изтъркани дюшемета, подови покрития с различна дебелина, дължина, ширина и боя, парчета от корабни палуби, каси на врати, рамки от прозорци, лишени от стъкла и какви ли не останки от сгради, на които им предстои основен ремонт. Дърво, което е дало своето, но което е готово да даде още от себе си, стига една красива идея да го събере в нова композиция.

Такива са идеите на Стефан де Крук. Запуснатите халета и улицата са сцена, а фасадите на сградите - основа за неговия декор. Изработването на стенните му шедьоври е истинско представление. То намира точното място за парчетата старо дърво, като следва цветовете и формата им или пък ги прекроява смело в полза на общата картина... /атм./

Краят на представлението е поредното начало. Фасадите заживяват с новите портрети - ярки, забележителни, въздействащи... Новата улична приказка е поучителна за едни. А на други, като Стефан де Крук, тя не дава мира. Защото градовете растат... но някой трябва да се грижи и за това да не стареят.