Задвижването на тонове метал по релсите изисква много енергия. Парните котли, които ненаситно гълтаха въглища, бяха заменени от дизелови и електрически двигатели. Само че колелото се върти и отново стига до парата. Изглежда, че нейните възможности не са изчерпани, а тепърва ще се преоткриват. Модерно и мощно - с помощта на водородната клетка.

На практика това си е електрически влак, задвижван от водород. 14 такива композиции ще влязат официално в употреба в Долна Саксония. Машините са френско производство, а в Германия ще имат възможност да доказват качествата си пробно.
Първите водородни влакове ще потеглят по саксонските регионални линии още през май следващата година. Ако всичко върви гладко, водородните мотриси постепенно ще заместят 130-те дизелови, които кръстосват по ЖП-маршрутите на Долна Саксония.

От новите електрически композиции не се очаква да пуфкат, нито да се обвиват в черен дим. Няма да има сажди, нито дори синьо-сивкав пушек. Движението на водородните влакове ще отделя единствено пара. Композициите ще се носят тихо по релсите, а силата на ритмичното потракване ще зависи единствено от сглобките на вагоните и качеството на железните пътища. Максималната скорост на водородните влакове ще достига 140 километра в час, а с едно зареждане те ще изминават по хиляда километра.


Освен спестените въглеродни емисии от изкопаеми горива, новите композиции преследват още по-амбициозна цел - да бъдат въглеродно неутрални. Горивната клетка произвежда електричество при реакцията между водород и кислород. Производство, което изисква енергия. Тук се включват и възможностите, създадени от свръхдобив на вятърна енергия през нощните часове, когато потреблението в мрежата е малко, а излишъкът може да се съхранява. Именно тази допълнителна енергия ще се използва за зареждане на горивните клетки. Така водородните влакове ще впрегнат оптимално електрическата тяга, получена от възобновяеми източници.