То е превзело вече покриви на сгради, ъгли на улици или градинки в сърцето на града - градското градинарство все повече набира популярност в Европа. Желанието на градския човек да се върне към корените си, плюс по-добрите вкусови качества на собствената продукция тласкат забързания европеец да направи крачка встрани и да се заеме със земеделие. Много често тези дейности имат и социален момент, защото насърчават общуването между хората.

Градското земеделие има множество форми. Например, в Париж съществуват „споделени градини“. Те са от 70 кв. метра до около 1 000 кв.

метра и обикновено са в предградията. Разцветът на тези градини започва още от края на 90-те, но идеята да се използват празни пространства по този начин е вдъхновена от Ню Йорк и Монреал, където има „колективни градини“ още от 70-те. В Париж днес съществуват повече от 70 споделени градини.

Във Виена от 1979 г. обединения от граждани наемат за ползване по-големи площи земя, за да отглеждат земеделска продукция. Също от тогава се развива и друга форма на градско градинарство - на парцели от 40-50 кв. метра отделни граждани или семейства могат да се грижат за 15-20 различни култури, които остават за тях. Земята е общинска или частна, а цената за един сезон - от май до октомври, е между 100 и 200 евро. Те също са в по-крайните райони на града.

Както в австрийската, така и във френската столица най-често общинските власти са тези, които осигуряват вода за напояване през лятото и се грижат за земята след края на есента, като отстраняват излишните зелени маси, например. Градското градинарство съвсем естествено провокира появата на различни сдружения, които имат за цел да подпомагат със съвети начинаещите земеделци.

В Германия под понятието „градско градинарство“ може да се разбира дори отглеждането на билки в саксия на балкона. Неговите корени обаче са още от 19-ти век, когато също е можело да се наемат или взимат под аренда парцели земя в покрайнините срещу скромна сума. Днес се твърди, че в цялата страна има около един милион по-малки или по-големи градски градини – от Берлин през Хамбург до Франкфурт. В столицата, например, през лятото на 2009 г. десетки ентусиасти превръщат празен и неизползван площад с размерите на блок в градина за плодове и зеленчуци. Наричат я „Градината на принцесата“.

Край Бирмингам има интересна колективна градина, създадена през 2012 г. върху стар газопровод. Тя се състои от множество сандъци, които желаещите могат да наемат срещу 20 паунда годишно.

Любопитно е, че и в София – на мястото на днешния презастроен квартал „Манастирски ливади“ също е развивано градско градинарство. Някои софиянци все още помнят малките парцели с ягоди или домати и краставици.

Наскоро инициативата „Горичка“ обяви, че търси съмишленици за изграждане на мрежа от споделени градини за градско земеделие в София. Подготвя се писмо-покана за сътрудничество от страна на гражданското общество към Столична община. Целта е, да се организират срещи с кмета и други представители на администрацията, да се сформират работни групи за анализ и изготвяне на предложения за промени на нормативни документи, да се потърсят подходящи терени за споделени градини и те да станат част от живота на града. С една дума – да се предостави възможност и на гражданите на София сами да садят и отглеждат зеленчуци.

Може би не е лоша идея да се помисли и за разработване на мобилно приложение, подобно на съществуващото в някои европейски градове, което информира къде има овощни дървета, от които свободно могат да се наберат плодове. Е, за съвременните софийски деца едва ли е тайна къде в техния квартал има джанки, ябълки, къпини и дори ядливи кестени, но вероятно за мнозина „пораснали“ тези „потайности“ са неизвестни. Все пак, ако не бъдат обрани, плодовете им просто падат и изгниват, а това е жалко.

Едно от предимствата на градското градинарство и споделените градини е, че в тях могат да се включат хора от различни поколения, култури и нации, дори социално изключени от обществото. И вероятно това е една от причините тези форми да се развиват успешно през последните години.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Ива Стойкова


За тротоарите и хората

27.10.2017


Училището в цифри и отвъд тях

13.10.2017


Дългият път на българското вино

21.09.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Крушата не пада по-далече от дървото

17.11.2017, Костадин Филипов



Хайде да стягаме комисията

10.11.2017, Костадин Филипов



Справедливост или наказание?

03.11.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 20:00, 18 ноември 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----