В Швейцария днес жени излизат на стачка в защита на своите права и с искане за по-решителни мерки в сферата на равенството между половете. Тя се организира 28 години след големия протест на жени в цялата страна с подобни искания.

Жени от различни поколения, с различни професии и различни съдби. Това, което ги свързва, е общата им кауза - защитата на правата им.

Ан-Фльор Марксър, спортистка, автор на филми: Ще стачкувам, защото е решаващо важно да се подобри положението на жените в Швейцария. Аз съм професионална сноубордистка. В състезанията свободен стил, победителят при мъжете в ските получава 8000 долара, докато победителката при жените в сноуборда получава 4000 долара в едно и също състезание, в един и същи ден, в една и съща планина.

Първата подобна стачка е през 1991 година. Тогава жени излизат с лилави балони и плакати пред болници, училища, в центъра на Цюрих с искане за еднакво заплащане за един и същи труд. В Швейцария жените получават с около 20 % по - малко от мъжете.

Адел Торенс, депутатка от Зелената партия: Като политик, искам да подчертая важен за мен проблем - по- ниското представяне на жените в управлението, в сферата на икономиката, в други важни сфери на вземане на решения. Като жена в политиката мога да кажа, че редовно се подлага на съмнение нашата компетентност и то със снизхождение и патернализъм, които правят трудно участието ни в обществените дебати.

Целите на стачката са фокусирани върху изравняване на заплащането, насилието над жени, по-доброто представяне на жените в структурите на властта, по-гъвката семейна политика.

Ванеса Ренфър, фермер и синдикалист: Жените с почасова работа или с по-зле платена работа често получават много ниски пенсии. Това е нещо, върху което Швейцария трябва много да работи.

Днешната стачка има за цел да напомни, че въпреки славата си на страна - мечта, Швейцария изостава по отношение на защитата на жените на работното място и в обществото. И животът далеч не на всичките ѝграждани е символ на безметежно щастие.