​Зимбабве - страна в криза след 37 години управление на Мугабе​

Зимбабве е анклав в южната част на Африка и граничи с Мозамбик, Южна Африка, Ботсвана и Замбия. През 2016 г. населението му е било 16,15 милиона души по данни на Световната банка. В страната има 50% християни, повечето англикани, и 40% анимисти. Водопадът Виктория на река Замбези, при границата между Зимбабве и Замбия, е важна дестинация за чуждестранните туристи.

"Родезийската афера"

През 1890 г. в земите на днешно Зимбабве пристигат колонизатори от Южна Африка, водени от Сесил Роудс, който дава името си на територията. През 1923 г. Южна Родезия става колония на британската корона.

През 1965 г. премиерът от бялото сегрегационистко малцинство Иън Смит скъсва с колониалната сила Великобритания и обявява едностранно независимост, за да избегне идването на чернокожото мнозинство на власт.

От 1972 до 1979 г. Иън Смит въвлича страната в кръвопролитна война (най-малко 27 000 убити) срещу чернокожите националисти, които са водени от Робърт Мугабе и Джошуа Нкомо.

Зимбабве се ражда в еуфория

През април 1980 г. след Конференцията от Ланкастър хаус Южна Родезия става Зимбабве.
Страната ликува, а светът приветства раждането на един пример за подражание за Африка. В стадион в Хараре стотици хиляди души присъстват с гордост и вълнение на издигането на новото знаме и слушат световната реге звезда Боб Марли да изпълнява една от песните си в прослава на независимостта.

Канаан Банана става президент, което е чисто почетна длъжност. Властта се държи от премиера Робърт Мугабе.
През 1987 г. Мугабе става държавен глава след изменение на конституцията, с което се въвежда президентси режим на управление.

Над 37 години власт за Мугабе

В годините след идването му на власт президентът поражда много надежди. Той подава ръка на бялото малцинство и въвежда социална политика, която благоприятства пренебрегваното дотогава чернокожо мнозинство.

Всичко се преобръща през февруари 2000 г., когато властта му е разклатена от отхвърлянето с референдум на негов проект за нова конституция.

Робърт Мугабе оставя ветераните от войната за независимост да нахлуят във фермите, повечето от които се ръководят от бели. Над 4000 бели фермери напускат земите си в обстановка на хаос и насилие.

През 2002 г. президентът е преизбран в спорни избори, белязани от прояви на насилие и сплашване.

През 2008 г. Движението за демократична промяна (ДДП), главна опозиционна партия под ръководството на Морган Цвангираи печели мнозинство в парламента, който от независимостта е бил под контрола на Африканския национален съюз на Зимбабве - Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ). Робърт Мугабе обаче остава президент, след като Норман Цвангираи, макар и да води на първия тур, се оттегля след вълна от репресии срещу опозицията.

През 2013 г. Мугабе отново печели президентските избори (61% ), а партията му взема мнозинство от две трети в парламента.

Обезкървена икономика

Въпреки че страната е богата на минерални ресурси (платина, злато, диаманти, никел), тя страда от бедствено икономическо и финансово положение. Някога житница на южната част на африканския континент, в Зимбабве настъпи драстичен спад на земеделското производство след въвеждането на аграрната реформа.

През 2009 г. правителството е принудено да приеме за своя валута щатския долар и южноафриканския ранд след срива на националната валута, причинил главоломен скок на цените, достигащ до 500 милиарда процента. В края на 2016 г. правителството въвежда нова валута, индексирана върху курса на щатския долар в опит да намали изтичането на доларите към чужбина. Тези "облигационни записи" обаче не водят до очаквания резултат.

Днес кризата се изразява в масова безработица (близо 90% от активното население), срива на множество обществени услуги и недостига на пари в брой. През октомври т.г. Зимбабве даже забранява вноса на плодове и зеленчуци, за да пести валута.