За батериите, космоса и науката

Европейският парламент забрани използването на батерии с кадмий и живак, а целта е да се ограничи вноса чрез батериите на опасните метали. Докладчик на промените в директивата е българският евбродепутат Владко Панайотов.

Пред БНТ той обяви, че се очаква до края на годината представители на западни фирми да огледат терени в три български града, където да бъдат направени заводи за рециклиране на стари батерии. Стана ясно, че ще започне и разработване на технология за улавяне на астероиди в космоса и извличане на ценни метали.

Перник, Кърджали и Пловдив са вероятните бъдещи центрове за събиране и рециклиране на стари батерии от целия Балкански полуостров. Батериите са безплатен източник на ценни метали, които са на изчерпване и чието добиване от природата е скъпо:

Това означава нови мощности, при което зелени мощности. Ние говорим за новия тип металургия, зелена, абсолютно чиста, абсолютно привлекателна, с привличане на много млади хора, с интересна, добре платена работа, заплати, доближаващи се до европейските и същевременно с нов тип образование, каза проф. Владко Панайотов, депутат в ЕП от ДПС/АЛДЕ.

Ако нещата вървят по план, следващата година може да се направи първа копка на заводите:

Трябва да дадем в България много добра платформа, много добри условия, те да нямат спънка в близките десет години тези гиганти, които искат да дойдат в България да инвестират", заяви Панайотов.

На фона на тези практически стъпки друга идея на българския евродепутат изглежда екзотична.

Представете си един тон рений, един от най- най-скъпите редкоземни метали, се произвежда от един милион тона преработка на медна руда. Представете си, това е огромно количество. Този рений може да се вземе от Космоса директно с космична ръка и да се смъкне на Земята, добави той.

За да има напредък в науката трябват пари. За следващите седем години именно образованието и науката са един от приоритетите на Европейския съюз, а България може да се възползва от това, каза пред БНТ вицепремиерът Зинаида Златанова:

Българските учени на практика имат достъп до 80 милиарда евро само за научни цели, които на конкурентен принцип и чрез коопериране с други големи големи европейски научни институции биха могли на практика да се влеят в нашата наука", заяви Златанова.

Засега идеята за улавяне на ценни метали в космоса звучи фантастично, но по времето на Жул Верн обикновени за съвремието ни неща - например телевизията - също са били фантастика.