100 емблематични творби на художника от днес ще посрещат ценители в залите на бившия Княжески дворец.

Националната галерия заедно с колегите си от галерия "Борис Георгиев" и музея "Георги Велчев" във Варна са решили да ни срещнат с творчеството на този голям новатор в българското изкуство и това е първото мащабно представяне на Георги Велчев в София.


Печален е фактът, че този толкова талантлив художник остава малко известен почти до края на 20 век.

Роден е през 1891 г. във Варна, става ученик на Иван Мърквичка и Стефан Иванов и следва в Държавното рисувално училище с две прекъсвания заради Първата световна война. Дори за известно време е военен художник в щаба на Първа армия, пленен е и е откаран във Франция. Той е от едно поколение със Сирак Скитник, Николай Райнов и Иван Милев и заедно с тях се опитва да внесе в българското изкуство енергията на европейския модернизъм.


Страстен пътешественик и истински космополит, животът му е като приключенски роман. Пътува много и работи във Франция, Германия, Италия, Канада, Австралия, Китай, САЩ. Голямата депресия през 30-те години го принуждава да се върне в България, където остава до края на живота си. И продължава да пътува - по малки села и градчета и, разбира се, край морето - защото морето го привлича най-силно.


Сега специалистите го наричат ненадминат майстор - маринист. Но съдбата не му носи лесно признание. Два сандъка с картини на художника изчезват някъде - остават на някой от корабите, с които е пътувал. В България не успява да се впише в казионния съюз на художниците след като се възцарява държавният социализъм. Той е недолюбван от силните на деня и преди, и след 9.09.1944 г.


"Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си най-тежките обвинения от страна на властващите след 1944 г. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на 16 април 1955 г. на 64-годишна възраст. Най-известният му автопортрет от 1948 г. показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование", пише за него изкуствоведът Румен Серафимов. Не се отдава на предпочитаните революционни и работническо-селски теми, остава верен на своята поетика. Но именно тогава създава ненадминатите си морски пейзажи.

След дълга забрава днес колекционерите са готови да платят висока цена, за да притежават негово платно, активно работи вече и музеят на негово име.
Музеят на Георги Велчев съществува от 1961 г., когато родната къща на художника и около 240 негови творби са дарени на града от брат му Владимир Велчев и сестра му Павлина Велчева. След продължителен период, в който музеят не функционира, през 1996 г. той е възстановен и обновен изцяло от изкуствоведа Румен Серафимов. Тогава за първи път са показани творбите, създадени във Франция и Германия между 1920 и 1924, които представят художника в по-различна и истинска светлина. От 2008 музеят е филиал на Художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна.