Последната сесия на 40-то Народно събрание

Председателят на Народното събрание Георги Пирински изрази надежда в сутрешния блок на БНТ, че на днешното извънредно заседание на парламента ще бъде приета единна позиция за за мерките за преодоляване на газовата криза. Според него трябва да се приеме решение, което да включва незабавно възстановяване на доставките на газ. Предприемане на мерки срещу подобна ситуация и ясна позиция на България за приоритет на обща енергийна политика на ЕС. Пирински подчерта още, че причината за кризата у нас е безпрецедентното неизпълнение на договора от руска страна.

Пълен текст на интервюто

Водещ: Ние започваме с една тема, свързана с Народното събрание (НС), няколко важни събития, свързани с парламента, предстоят през тази седмица. Днес, знаете от новините ни, има извънредно заседание на НС, на което се очаква, така, ще бъде изслушан доклад за мерките на правителството за ситуацията след спирането на доставките на газ към страната. Тази седмица започва и новата парламентарна сесия, сесия която според анализаторите ще мине, от една страна, под знака на предстоящите парламентарни избори, от друга страна, в контекста на световната икономическа и финансова криза и последствията й върху България. Очакват се и протести тази седмица пред сградата на НС. Всичко това е повод да поканим да гостува при нас председателят на НС Георги Пирински. Добро утро, г-н Пирински.
Георги Пирински: Добро утро.
Водещ: Нека да започнем с днешното извънредно заседание - газовата тема, която изключително, така, промени дневния ред в страната през последните дни. Заседанието ще бъде посветено на изслушване на доклад за мерките от правителството. Не закъсня ли свикването на депутатите, според вас по тази тема?
Георги Пирински: Както знаете, имаше миналата седмица заседание на трите парламентарни комисии, ангажирани с въпроса. Те подготвиха проектна позиция на НС, която предстои днес да се обсъди. Мисля, че сега е моментът именно НС да обсъди, първо, как е действало правителството и след това да излезе с единно становище. Като идвах насам, слушах по радиото един разговор с една от народните представителки и въпросът към нея беше сходен с вашия - какъв е смисълът на обсъждането в парламента? Смисълът и мисля, че не оценяваме същността на един акт на парламента именно, е, че това решение както на управляващите, така и на опозицията. Това е позицията, която страната ни огласява пред обществото, и пред своите партньори като единна национална позиция. Това вече не е само правителството, не е само управляващите. И мога да ви споделя, че на заседанието на Консултативния съвет при президента на 7-ми, мисля, беше, или на 8-ми, много впечатляваща беше тази единна позиция. Имаше различни мнения, имаше различни оценки, противоположни предложения, но имаше един общ знаменател, че тук политика не бива да се прави. И искрено се надявам, че и днес наред със сериозната критична дискусия за това доколко са били адекватни действията, какви са очакванията, парламентът ще приеме с единодушие един такъв документ, в който най-малко три неща да прозвучат. Първо, наистина незабавно възстановяване на доставките, а не просто подготовка за възстановяване, защото има техническата възможност, стига да се даде нужното разпореждане? Второ, разбира се, незабавно онези най-срочни мерки, които са нужни, за да избегнем повторение. Това е както разширяване на капацитета за складиране с всички възможни средства, така и тези най-срочни междусистемни връзки, за да може да дойде и румънски газ тогава, когато се налага. И разбира се, една ясна позиция на нашата страна, че ние сме твърдо за това общата енергийна политика на ЕС да получи нужния реален приоритет, не само да се заявява, че тя е важна. Първо, да се изработи, разбира се, защото такава засега все още не съществува, и в нея основният акцент да бъде сигурност на доставките - това е прозрачност, това е предвидимост, това е надеждност, изключването на подобна абсурдно извънредна ситуация.
Водещ: Т.е. даване на знак, даване на ясен знак от НС.
Георги Пирински: Това е не просто знак, това е мандат. Това е мандат на правителството и когато отиде в ЕС, да каже - аз имам позицията на моя парламент. Когато отиде и преговаря и с руския, и с украински партньори, да каже - това е еднозначното становище на българското НС, тук няма разлика в България.
Водещ: А това не трябваше ли да се направи в първите часове, първия-втория ден след началото на кризата?
Георги Пирински: Една извънредна ситуация, каквато се създава, когато в 03.30 часа сутринта ти изключат без всякакво предупреждение снабдяването, най-важното е да задействат онези системи, които са разписани по закон, по правилници. И бих искал тук и вас да приканя, и всеки от гражданите, реално да оцени как задейства тази система. Тя задейства достатъчно добре, достатъчно надеждно, първо, на равнище на операторите в момента, които сами трябва да въведат този ограничителен режим, щом изпаднат в тази ситуация. Веднага след това да се създаде щаб. Щаб беше създаден при министъра на икономиката броени часове след това. 48 часа този ограничителен режим върви въз основа на това действие на оператора. След това се издаде заповед на министъра. И забележете, нямаше нито една промишлена авария, нямаше нито един смъртен случай. Вижте, в Западна Европа за съжаление има и умрели хора от студа. Имаше, разбира се, спиране в училища, тежки положения в отделни болници. Вие информирахте подробно зрителите за тези случаи, но струва ми се, че малко остана в сянка и недооценена простата истина, че се оказа, че има закон, че този закон действа, че има кой да го приложи и разбира се, сега парламентът трябва да прецени и все пак дали всичко беше, както трябва, а очевидно не беше. Вие поставяте въпроса за резерви. Очевидно възникнаха въпросите доколко реално са били готови мощностите да преминат на мазут именно за 48 часа. Оказа се, че далеч не навсякъде. Значи, въпроси има повече от един, но особено в един такъв кризисен момент трябва да сме достатъчно внимателни в преценката на реалната ситуация и на перспективата. Чуват се гласове, както знаете, защо не е била обявена криза? Криза би трябвало да се обяви, именно ако настъпеха аварии, ако настъпеха сривове, ако беше заплашен човешки живот, ако имаше вече такива неща. Но да обявяваш криза, при положение че в една наистина извънредна ситуация системата работи, аз намирам за непонятни подобни призиви.
Водещ: Това ли е оценката ви за действията на изпълнителната власт в тази ситуация, преди още да сте чули официалния доклад на правителството за мерките?
Георги Пирински: Вие знаете, че нееднократно правителството, и чрез телевизията, министър-председателят, съответните министри дадоха доста подробни информации за състоянието и за стъпките, които се предприемат в парламента. Както казах, и вицепремиерът, и министърът на икономиката дадоха своите доклади. Моята преценка е именно тази - страната изпадна в безпрецедентно сложна ситуация, въз основа на безпрецедентно недопустимо неизпълнение на договора. В тази ситуация се оказа, че система е създадена и тя сработи, тя се оказа в много отношения несъвършена, не достатъчно надеждна. Оттук нататък ясно в какво трябва да се прави. Първо, да си нормализираме доставките, и то незабавно. Второ, да минимизираме риска от повторение на подобна ситуация. И трето, създаване на трайна перспектива за алтернативни източници, алтернативни трасета, енергийна сигурност.
Водещ: Най-важния извод, който трябва да направим от тази криза, защото не може да се отрече, че бяхме изненадани от това, което се случи с прекъсването на доставките на газ за България?
Георги Пирински: Съгласете се, че някой ще дръпне шалтера, грубо казано, в три и половина през нощта, при положение че имаш изградени договорни отношения за десетилетия и както каза и министър Димитров снощи по телевизията, имало е критични ситуации, имало е и друг път спорове, сочи се 2006 година, да, имаше подобна ситуация, но никой тогава не допускаше, че въобще ще бъде спряно изпълнението на договор, който... И нашата страна партньор винаги е подчертавала, че каквото и да става, тя е надежден договорен партньор. Това е била една от позициите на руската страна, която тя е застъпвала на всички равнища. Тъй че изненада безспорно имаше.
Водещ: Изводът за страната ни, с което да приключим тази тема?
Георги Пирински: Да бъдем готови, да бъдем достатъчно стабилни в собствените си ресурси и алтернативи, за да не допускаме подобно положение.
Водещ: Изразихте тревога, господин Пирински, от планираните протести пред сградата на НС. Знаете и зрителите ни знаят, че в интернет по различен начин се отправят призиви тая седмица да се съберат недоволни и да протестират пред сградата на НС. Наистина ли смятате, че могат да се повторят януарските събития от 97-ма година?
Георги Пирински: Аз наистина смятам, че има място за тревога. Но тревогата е преди всичко във връзка с прекъснат диалог. И мен ме тревожи преди всичко това, че представители на някои от студентските организации заявяват, че не желаят повече да разговарят. Озадачен съм от това, защото вие си спомняте, че в последния ден на миналата сесия, на 19 декември, аз приех представителите на студентите. Спомняте си, че те на 13 декември ми се струва, и в печата огласиха своите 13 искания. И на срещата, която имахме, те ми връчиха една декларация, в която отново бяха изброени тези искания. Тогава те поставиха акцент върху практическите действия, тоест не толкова закони нови да се приемат, не само полицията, но и органите, които следят за режима на функциониране на едни или други заведения, осветлението, което поставят, чистотата, ако щете, всичко това да се почувства, че почва да се променя незабавно. Не че отново ще имаме разговори, приказки, предприемане на наредби и тъй нататък. И тогава те самите заявиха, беше между другото и господин Драгнев, който е един от лидерите сега, че те не очакват незабавно да се приеме закон за Студентското градче и за студентските градчета. Разбира, че това е по-сложен процес, но настояват на тези практически действия. Вие знаете, че в областната управа на София в началото на следващата седмица, на 22 декември, се състоя едно много широко обсъждане с участието на всички тези органи, за които говорим, включително на областно равнище, с кмета на „Студентски град", с представители на всички тези студентски организации и с трима народни представители, госпожа Богданова, господин Панайотов, господин Чачев. Тогава е бил съставен един подробен протокол с всички тези действия, които са най-общо две групи. Едната е, все пак какъв акт да приеме НС. И там е поставена задачата, пред мен е протоколът, да бъде представен одобрен законопроект за устройство на територията, изменение, включващ мерки за решаване на проблемите, свързани със собствеността и реституцията на територията на район „Студентски". Срок - 30 март 2009 година. Искам да ви кажа, споменах и вчера, че такъв законопроект е внесен от правителството още в края на миналата година. Той ще бъде обсъждан утре сутринта на заседание на комисията в НС, за да изготви доклад за първо четене. Аз вярвам, че даже ако не до края на тази седмица, то през другата, той ще бъде обсъден на първо четене.
Водещ: Ангажирате се приоритетно да бъде обсъден и евентуално приет този закон?
Георги Пирински: Безусловно. Това беше ангажимент и на моите колеги, които участваха в тази среща. Второ са всички други мерки, които са вече извън парламента, защото тука пише отговорна институция НС. Така че няма мърдане. По другите точки е казано да бъде проведена междинна среща, на която всяка отговорна институция да представи отчет за извършеното до момента, като се обсъдят последващи действия за успешно завършване, тука е употребена една дума, завършек, на така обсъждания план. Срок - 15 януари. Отговорни институции - работната група. Какво виждаме? Появява се едно ново, като че ли централно искане, дайте закон за студентските градчета или нищо. Това не беше постановката, това не беше очакването на студентите. Това не е и резонният начин да се реши целият този кръг от много драматични проблеми. Аз не искам по никакъв начин да се създаде впечатлението, че това, което виждаме в „Студентски град", по някакъв начин може да се приеме въобще за допустимо или за приемливо.
Водещ: Какъв извод правите, протестът все пак е пред сградата на парламента, не е пред Столична община, не е пред общината в „Студентски град".
Георги Пирински: Аз също си задавам този въпрос, защото и вчера един от лидерите на студентите, който между другото лансира тезата за закона за студентските градчета, сам каза, че е разочарован от прехвърлянето на отговорности, и казва държавата ми казва идете в общината, общината ни казва идете при търговците. Все пак държавата първо казва ние поемаме това, което е наша отговорност, но очевидно и общината има своята отговорност и може би е редно да се запита и общината и да се види тя какво предприема. Между другото, струва ми се, че прозвуча една такава реплика от кмета на столицата, какво да направя, когато всички протестират, когато всички са недоволни от правителството. Безспорно, когато има пропуски на правителството, общината нищо не може да направи, но първият въпрос все пак е и кметът, и общината да си зададат въпроса все пак ние какво не свършихме, за да я има тази ситуация днес. И второ, разбира се, доколкото общината е тази, която съгласува протеста. Няма разрешителен режим, а съгласувателен. И се издава едно съгласуване. Мен ме озадачава част от намеренията, които звучат от протестиращите, примерно, няма да си създадат своя вътрешна охрана, която да следи за мирното протичане на протеста. Мисля, че от един от организаторите прозвуча това разбиране, нямаме нужда. Общината е тази, която при такава настройка би следвало да покани ръководителите, да им обясни какъв е законът. Той изисква такава охрана, която да бъде в контакт с полицията, за да се избегне изостряне на напрежението, би трябвало да се обясни на протестиращите, че има създадена зона за сигурност около НС, и то именно преди 12 години, след онези събития, която да избегне именно повторение на това, и че всеки е длъжен да я спазва. И при всички случаи да се създаде наистина един ред, който нито да създаде криза в центъра на столицата, нито пък да опорочи самия протест. Защото и самите организатори трябва да са заинтересовани да изключат онези елементи на вклиняване в протеста, които го превръщат в нещо друго, не в граждански протест, а в една неприемлива от всякаква гледна точка акция. И трябва да ви кажа, че чух студенти да са били озадачени и миналия път, на 19-ти, че в техния протест са се включили млади хора, които по никой начин не са били студенти.
Водещ: Да, и сега се очаква такава. Анонсите са, че ще има и както и други съсловия, така и футболни агитки, и...
Георги Пирински: Много интересен анонс ми прозвуча тази сутрин. Тези привърженици на футболните клубове, мисля, че от вас ли прозвуча, че ще носят „камъни и дърве",...
Водещ: Четох в преглед на печата, в който се споменава, щели да ги струпат само, без да ги хвърлят.
Георги Пирински: ... но те казват, че ще го носят като символ, така да се каже. Но символ на какво са „камъни и дърве", на желание за диалог или за нещо друго?
Водещ: „Камъни и дърве" са използвани при боевете на Шипка. Да не влизаме толкова дълбоко в историята. Вие наясно ли сте кой и защо организира тези протести?
Георги Пирински: Това е отговор, който би трябвало да дадат онези, които са в по-пряк контакт с протестиращите. Аз нямам друг освен тези няколко срещи, н всеки би трябвало да си зададе въпроса какви са мотивите и какво следва след един протест, който да речем, ще се изроди в нещо друго. И отново да си спомним, да речем, преди 12 години какво последва. Последва един необуздан скок на цените, един срив на валутата, банкрути, които можеха да се избегнат. И трябва всеки да си зададе въпроса.
Водещ: Те започнаха тези процеси още преди десетоянуарските събития.
Георги Пирински: Именно. Но кризата беше овладяема, ако имаше отговорни политически действия. Именно това не се случи, а вместо това се случи, което се случи.
Водещ: Очаквате ли опозицията или части от опозицията да, образно казано, яхнат протеста?
Георги Пирински: Виждате вече, че на градско равнище една парламентарна сила, ДСБ, като че ли изведнъж решават, че сега е моментът да продължат своя протест от посещението на руския президент, е много странно. Някак си моментна сега активност, защото лидерът на ДСБ е господин Иван Костов. Той беше един от участниците в Консултативния съвет при президента и тогава той беше един от най-критичните с оспорване на редица от позициите на правителството и със свои идеи как трябва да се действа. Но при всички случаи той беше съгласен с общото мнение, че тука трябва да има национална позиция. Сега виждаме нещо съвсем друго.
Водещ: В тази връзка, подкрепяте ли промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите? Части от тях в днешната преса са анонсирани. Става въпрос за въвеждане на забранителни зони за протести около НС, МС, президентството.
Георги Пирински: Аз споменах, че и сега има такива зони. Но за мене какъв е въпросът? Една от основните тези, които звучат, и които са напълно оправдани, е, че гражданското общество трябва да има един много по-друг контакт с институциите. Поначало гражданското мнение трябва да бъде много по-чуваемо и разбира се, в онази степен, в която в крайна сметка се окаже възможно и резонно, да бъде отчетено. И се появи едно понятие в хода на тези призиви, част от които са чисто черен PR, но част от които са резонни, за така наречената стена, за стената между институциите и обществото. И това е един проблем, който е съвършено реален. Той не е само в България. Виждате, че парламентарната форма на представителство навсякъде е в една или друга степен преосмислена и така нататък. Тъй че първият въпрос е наистина този контакт между институции и гражданско общество, и институциите да осъзнаят, че нещо, което не е просто желателно, а е жизнено необходимо, за да бъде институцията самата достатъчно приета от гражданите. И второ, все пак нека да отчетем, че не може да си гражданин веднъж в годината, да отидеш пред парламента, да протестираш и да считаш, че това е гражданската изява. Някак си така се поставя въпросът, нека бъдем граждани, да отидем да участваме в протеста.
Водещ: Със забрани ще се променят ли тези взаимоотношения, със забрана на таксита, трактори, /.../?
Георги Пирински: Аз виждам забрани единствено в смисъла да се предотврати израждането на един протест в атака, в покушение срещу една институция. И когато има достатъчно предварителна яснота къде е чертата, къде е границата между това, къде можеш и имаш правото да протестираш и ще бъдеш чут. Защото аз и това искам да ви кажа. Виждаме, че проблеми с години гният. И изведнъж започва силна активност, когато наистина един протест, достатъчно сериозен, прозвучи. Въпросът е първо ние да създадем тази чуваемост с хора, които усещат един или друг остър проблем далеч преди той да е стигнал кризисния си връх. И едновременно с това, след като се стига до такъв масов протест, той да протече достатъчно отговорно и за самите протестиращи резултатно, а не да се превърне в нещо, което и те самите не са искали.
Водещ: Разбирам ви, че подкрепяте подобна регулация, която да...
Георги Пирински: Да се види внимателно. В нея ясно трябва да е казано кой какви задължения има, кой какви права има. Защото и сега полицията се колебае дали да действа понякога достатъчно категорично, защото самият закон и нормата не е достатъчно ясна кой докъде какви права има и откъде нататък действията му стават наказуеми. Тъй че трябва да има яснота и трябва да има достатъчно отговорен, ясен ред, който да дава пълна възможност за законния протест и да изключва покушение срещу властта.
Водещ: В сряда започва редовната сесия на НС. Прави ли са анализаторите, които смятат, че тя ще мине под знака на предстоящите парламентарни избори? Какви ще бъдат приоритетите в законодателната дейност?
Георги Пирински: До голяма степен, да. И това се случва във всеки парламент. Последната сесия е белязана от вече идващите избори. Между впрочем, аз бих си задал и такъв въпрос, защо чак толкова се настоява сега всичко да бъде изметено, както е изразът. Да не би някой да се страхува от избори? Защото те идват след броени месеци. Тази активност, гражданска, която сега се развива, не би ли трябвало да се излее в подготовка за изборите? Всеки да си завърши програмата, която трябва да представи. Този творчески гений, който в тия клипове върви, да се материализира в предизборни послания, също така ярки и тем подобни.
Водещ: студентските организации не участват в изборите, господин Пирински, поне не официално...
Георги Пирински: Аз не говоря сега за тях. Аз говоря за настроения, които...
Водещ: Някои производители, еколози...
Георги Пирински: Е, всяка политическа сила би трябвало да влезе в диалог с тези хора, да им каже какво им предлага, да включи в своите послания съответните ангажименти към тях. Но безспорно сесията ще бъде белязана от изборите. Един от важните моменти, който вчера се обсъждаше на заседанието на парламентарната група на Коалиция за България, беше предложението за изменение на Закона за избор на народни представители. Знаете, че той се готви отдавна, има вече няколко проекта внесени.
Водещ: Има ли консенсус вече?
Георги Пирински: Консенсус все още няма...
Водещ: Поне в БСП?
Георги Пирински: В БСП да. Беше постигнато съгласие, че тези предложения ще бъдат внесени. Въпросът, който остана открит, е колко да бъде предложението за едномандатните райони. Защото беше потвърдена по принцип позицията, че трябва да има и едномандатно избрани народни представители. Вариантите са два, или 31, които да съвпадат със сегашните избирателни райони, или на всеки, примерно 100 000 жители, гласоподаватели, което вече ще изисква по-друго разпределение.
Водещ: 58, така /.../.
Георги Пирински: 58, да. Така че това остава да се изясни...
Водещ: Вашето мнение какво е, кое е по-разумно?
Георги Пирински: Тука въпросът е на преценка. Доколко ще бъде възможно да се създаде добър ред, защото знаете, че такова прерайониране на избирателни райони не е много лесна работа, особено при едни и пропорционални, и мажоритарни избори. Така че това е въпрос, който на експертно равнище остана да се доизясни и парламентарната група окончателно да определи становището си.
Водещ: Появяват се иначе пък съмнения и възражения, че все пак не е еднакво населението в тези избирателни райони...
Георги Пирински: Това е съображение сериозно...
Водещ: Прословутият пример с Варна и Видин. Пет пъти по-голям избирателен район, /.../.
Георги Пирински: Безспорно, валиден въпрос, който трябва да се преценява.
Водещ: Остра съпротива и остро разминаване с НДСВ по отношение на мажоритарния елемент. Те продължават да настояват за преференциална листа.
Георги Пирински: Въпроси, които предстои да се обсъждат. Нормално е да се...
Водещ: Няма консенсус в коалицията?
Георги Пирински: Очевидно има различни мнения, всяко трябва да се преценява за неговите плюсове и минуси.
Водещ: Според вас, резонна ли е тяхната идея за избори в един и същи ден, при това работен ден, за евродепутати и за парламент?
Георги Пирински: Аргументът, който прозвуча по-настойчиво, е спестяване на бюджетни средства. И той е съществен, защото всеки се тревожи за такива разходи. Но трябва да си зададем въпроса каква е същината на изборите, които се провеждат. Изборите за европарламент имат своя проблематика и своя специфика. Те имат, ако щете, и свой механизъм, свои условия за провеждане. Изборите за национален парламент са свързани с цял ред други въпроси. Вярно е, че между тях има кореспонденция, между едните и другите, и затова трябва да има една връзка между позициите при едните и другите като платформа. Но въпросът за представителство в националния парламент е доста по-различен, включително и поради предполаганите и налагащите се промени в самото изборно законодателство. Така че има сериозни аргументи и за разделно провеждане. Има и съществени съображения в обратната посока. Очевидно и по този въпрос трябва да се проведе сериозна дискусия.
Водещ: Два последователни вота, вторият се очертава да бъде през юли, в разгара на отпуските, ваканциите...
Георги Пирински: Това е един от въпросите, който е аргумент в полза на съчетаването, но вие знаете, че там има една конституционна бариера, която, дали е уместно да се прави промяна на Конституцията заради този казус, също е сериозен въпрос.
Водещ: Появиха се идеи пак от НДСВ за промяна в Конституцията. Ще срещнат ли вашата подкрепа?
Георги Пирински: Предстои да се изработи позиция по този въпрос.
Водещ: Предстои изработване на позиция. Законът за референдумите. Той няма ли да помогне по някакъв начин тази бариера между институциите и гражданите да изчезне.
Георги Пирински: Именно. То е сред приоритетните закони. Той също вчера беше обсъждан и беше дадено съгласие да бъде внесен и приеман в един достатъчно ранен срок, защото прозвучаха и такива съмнения, че той ще се изгуби някъде между многото други приоритети. Тука има един много съществен въпрос. Както видяхме и в случая с Ирландия, не само на регионално равнище, но и на национално равнище една кампания, която не е достатъчно обективна, не е достатъчно отговорна, която вкарва съвършено несъстоятелни съображения като въпросите, които изглежда в Ирландия са наклонили везните, които нямат нищо общо с членство в ЕС като да речем, правото на аборт или нещо друго, създават една обществена нагласа, която води до един резултат, който после се оказва абсолютно необоснован от гледна точка на интересите на самите граждани и на самото общество. И тука в законодателството ще трябва да се създадат достатъчно такива гаранции и застраховки, за да не се злоупотреби с това право, което поначало е безспорно и е записано в Конституцията и трябва да бъде регламентирано от закона.
Водещ: Има риск в пряката демокрация, безспорно, господин Пирински.
Георги Пирински: И затова трябва да има отговорен подход...
Водещ: Може би ще се повиши отговорността на политическата класа да обяснява на гражданите...
Георги Пирински: Това е смисълът. Не само политическата класа, ангажираността на гражданите. Първата работа е гражданите да идат да гласуват. Защото вчера имаше един интересен анализ на Живко Георгиев, който може би ще участва и по-нататък в предаванията,...
Водещ: Той беше наш гост тази сутрин.
Георги Пирински: Не знам дали спомена, че една от констатациите му е, че 67, някъде две трети, 67 процента от хората не очакват нещо да се промени след изборите или пък да се подобри, което е нагласата преди това да решиш аз няма да ида да гласувам. Ако тръгваме с такава нагласа към изборите, това не е ангажирано гражданско мислене. Аз не казвам, че трябва да се случи не знам си какво, но трябва всеки да се постарае да промени онова, което намира за недопустимо, а очевидно е разочарованието от това, как функционира държавата, първо като се ангажира да се запознае кой какво предлага и след това да иде да гласува.
Водещ: Изборите са все още далече, но напрежението се изостря. Допустимо ли е депутати да се намесват със заплахи и обиди в работата на медиите? Визирам случая с Волен Сидеров и силното му желание веднага да се изяви по „Панорама".
Георги Пирински: Аз не знам доколко е известен този случай.
Водещ: Зрителите са наясно. Той се е опитал веднага да влезе в пряк ефир, почувствал се е засегнат от думите на участник в предаването. Аз не съм бил пряк свидетел, но по разкази на колеги, с груби квалификации, заплахи към колегите, искал веднага да влезе в ефир. Допустимо ли е това?
Георги Пирински: Аз получих едно писмо от госпожа Пръмова по този повод. Наистина, с голяма степен на безпокойство описваща този случай. Вие знаете, аз в края наминалата година засегнах въпроса как се взаимодейства между политически институции и политици и медии. И бях доста категоричен в призива си от страна на медиите да има един достатъчно отговорен и тон, и по същество анализ. Считам, че в още по-голяма степен същите тези изисквания важат за народните представители, включително и за господин Сидеров, и за всеки от нас, за всеки един политик и личност с обществено присъствие, която очаква да има уважението и разбирането на и медии, и граждани. Считам тревогата, която се изразява именно в контекста на идващите избори, във връзка с едно напрежение, което винаги съпътства избори, е напълно обосновано. Наистина, моето обръщение към колегите народни представители, включително и към господин Сидеров, защото, ако си спомняме, имаше едно нахлуване в редакцията на един вестник на негови привърженици начело с него. Този род поведение е абсолютно недопустимо.
Водещ: Абсолютно недопустимо, казвате.
Георги Пирински: Трябва да го разберат и онези, които са склонни на подобно поведение, и всеки друг. Аз смятам...
Водещ: Комисията по етика дали би трябвало да се занимава?
Георги Пирински: Не толкова Комисията по етика, но мисля, че трябва да разгледа този случай Комисията по гражданското общество и медиите. И там, разбира се, и господин Сидеров да има възможност да каже своята страна, защото разбирам, че се е появила негова позиция, която той оспорва...
Водещ: Беше разпространена в информационните агенции.
Георги Пирински: Той има пълното право да я огласи, да я защитава и наистина да се създаде една нетърпимост подобни явления, доколкото те съществуват.
Водещ: Аз само за нашите зрители ще уточня, че БНТ никога на никого не е отказвала правото на отговор на който се е почувствал засегнат в една или друга степен от нейните предавания. Благодаря ви. Георги Пирински беше наш гост.
Георги Пирински: И аз благодаря. Успешен ден.