75 години от смъртта на Никола Вапцаров

Посрещат ни послания на няколко езика. Защото светът, който вярва, че го чака, днес преоткрива неговия дом. Вещите напомнят родното му Банско, а библиотеката - великите имена, изградили неговата личност. На модерния поет Никола Вапцаров - "огняроинтелигентът", готов да се впусне в битките на своето време и да пише стихове, "когато крадне от съня си".

Катя Зографова, главен уредник на къщата музей "Никола Вапцаров": Ще видите колко широко скроен, любознателен и интелигентен е бил той. Ще си дадете сметка, че той никога не си е позволил огнярът да доминира над поета.

Този просветен и озарен човек, който съзнава дълбокия смисъл на това да даде младия си живот в името на каузата си. Може да не я споделяме, може да не вярваме в нея, но ние не можем да не оценим неговия висок идеализъм.

В стиховете Вапцаров казва, че знае своето място. Обича "моторните песни", вярва в човека. Обича свободата. Неслучайно дописва на ръка забранената от цензурата дума на финала на стихотворението "Огняроинтелигенткса". Така само в 5 стихосбирки за най-близките му приятели до думата хляб стои думата свобода.

Мая Вапцарова, племенница на Никола Вапцаров: Тази свобода, която действително носи енергията на човека, който може всичко. В същото време Вапцаров много хора го наричат терорист, комунист, който е вреден за обществото, а в същото време Вапцаров пише: Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам ще те целуна и ще си отида.