Северозападна България е сред 10-те най-неконкурентни региони в ЕС. Този извод не е нов, но сега се потвърждава и от проучване на Европейската комисия, което отговаря на въпроса кои области на Стария континент са най-привлекателни за фирмите и гражданите.

Още по тази тема и по въпросите за усвояването на средства от Европа вижте от Виктория Бояджиева и нейното специално интервю за Бизнес.бг с Ангел Беремлийски от Генерална дирекция Регионална политика в Европейската комисия.

Господин Беремлийски, срещаме се в много ключов момент, когато текат преговорите за бюджета за следващия програмен период. Можете ли да напомните на зрителите на “Бизнес.БГ” какви са финансите, които бяха заделени за кохезионна политика за България за настоящия програмен период 2014-2020 година и какви средства предстои да бъдат разпределени?

България получава доста сериозна помощ от Европейския съюз по принцип, а и специално от политиката за сближаване на Европейския съюз. За сегашния програмен период става дума за 2014-2020 година този ресурс за самата политика конкретно, тоест 3 фoнда, които инвестират в приоритетите на тази политика, става въпрос за около 8 милиарда цялостно. Само европейски ресурс, към който се добавя и съфинансиранто. Това е важен елемент от самата политика на сближаване. Тоест съфинансирането от националния републикански бюджет на съответната държава. Това е инвестицията в сегашния програмен период. В следващия програмен период е предвидено едно увеличаване на този ресурс, което също е много важен елемент, важно послание към България. По принцип и за политиките за инвестиции в бъдеще, в следващите 10 години. Става въпрос за увеличение от около 2 милиарда евро. Тоест цялостният ресурс ще достигне 10 милиарда евро.

В същото време обаче излезе индексът за конкурентоспособност на регионите и данните показват, че в последните 3 години нашите региони не са се развили кой знае колко, продължава най-слабият, най-бедният регион да е в България - Северозападен. Вашият коментар?

Моето наблюдение е сходно с Вашето, че има в определени региони показатели, които не са се подобрили в последните 3 години, дори на моменти са се понижили. Става въпрос примерно за Северозападния регион. Ето защо е важен елемент и също така е сърцевината и една от основните цели на политиката на сближаване - това да има баланс между инвестиции по принцип, конкурентоспособността на една икономика, да се развива потенциалът на тази икономика, но също да се наблегне на т.н. териториални различия. Или по-скоро на изглаждането на тези различия. Това беше определено основен елемент от сегашния програмен период, където за първи път имахме дори 39 града, които използваха директно ресурс, определяйки собствени приоритети, собствена стратегия за развитие и им беше дадена възможността да изберат конкретно проектите.

Все пак обаче - данните са данни. Къде е проблемът? В недостатъчните средства, които достигат до тези региони, недостатъчно добро усвояване или някъде другаде? Защо в рамките на годините, в които България е следена по показателите на този индекс няма толкова добро развитие?

Развитието го има. Тоест, приближаването от гледна точка на страната към средното ниво за Европейския съюз е налице. Но естествено съществуват все още проблеми. Тези проблеми са свързани както с демографията, така и с наличието на капацитет, наличието на потенциал също така да се развиват тези региони. И затова е важно в следващия програмен период наистина да наблегнем на този елемент. Но този ресурс е ограничен. Затова е важно и какво самата страна членка добавя към този ресурс. В зависимост от нивото на развитие на конкретния регион, конкретната държава, това, да кажем, участие на страната членка се увеличава и намалява. Тоест, конкретно в българския случай съфинансирането е минимално, тъй като страната все пак като цяло, а и самите региони, са в по-неблагоприятно положение спрямо останалите региони и спрямо средното ниво на Европейския съюз.

Прави впечатление, че сред факторите, с които се измерва индексът за конкурентоспособност, има един, който се отличава с добри показатели у нас за всички региони и преди 3 години и сега. И това е именно "макроикономическа стабилност". В същото време обаче други показатели като здравеопазване, образование, пазар на труда, иновации, технологии не са добре, нямаме добри резултати и сме под средното равнище на Европейския съюз.

Регионите и страната по принцип се ползват с така доста добри макроикономически показатели. Това е ясно пределно на всички. И макроикономическата стабилност се пренася от националното ниво към регионалното ниво. Това е от положителната страна.

Не се ли слага твърде голям акцент върху сферите, които могат да привлекат инвеститори, за сметка на сферите, които подобряват пряко живота на хората?

Аз мисля, че това е един необходим баланс. Затова и в миналия програмен период инвестирахме в обновяването на някои, особено в страната, здрави заведения. Наскоро, 2018 година, одобрихме и един голям проект, които също отне доста време за подготовка, но за добро. Става въпрос за големия проект за бърза медицинска помощ. Проектът, за който става въпрос, само европейската инвестиция беше около 60 милиона евро. Общата инвестиция мисля, че беше около 100 милиона евро. Но към него се добавя инвестицията, която се прави в подобряване качеството на учебните заведения и на учебните процеси естествено, както и за подобряване на условията за живот в българските градове - енергийна ефективност, това са все проекти съсредоточени върху подобряването на средата в самите градове и селища, а също така и в качеството на живот.
Северозападният регион остава най-бедният в Европейския съюз

Северозападният регион остава най-бедният в Европейския съюз

Българският Северозапад остава сред 10-те най-неконкурентни региони в ЕС. Данните са от ново икономическо проучване на Европейската комисия, което изс...