НОВИНИ

Българските учени следят с внимание активизирането на индонезийския вулкан

Всички учени вулканолози в момента следят с огромен интерес поведението на вулката Агунг, миналият век той вече показа лошия си характер. Събуденият вулкан би могъл да бъде изключително опасен и силата му да бъде усетена дори и тук. Какви са възможните сценарии - Мария Чернева събра информация от научните среди

Мария Чернева
от Мария Чернева
20:46, 27.11.2017
Чете се за: 02:16 мин.
Още

Индонезийската дъга (Фиг. 1) е част от т.нар. „Тихоокенския огнен пръстен“. В тази част на света се намират едни от най-активните вулкани, причинили опустошителни изригвания в близката геоложка история. Това са например така наречените „супервулкани“: Тоба, Тамбора, Кракатау и др., пирокластичните изригвания (водещи до образуване на кладери), на които донасят големи разрушения (катаклизми) и климатични изменения за определен период от време. Вулканите на остров Бали са част от Индонезийската дъга, като най-активните са Братан, Батур и Агунг. Вулканът Батур е продуцирал две от най-големите пирокластични изригвания (преди 28 500 и 23 670 години, с образуване на наставена калдера, запълнена в момента от езеро), игнимбритите (пирокластични потоци), на които покриват в момента територията на целия остров.

Вулканът Агунг (активният в момента и най-високата точка на острова) представлява стратовулкан – изграден от, редуващи се пирокластити, епикластити и лавови потоци. През 1963-1964 са едни от най-рарушителните пирокластични ерупции в близката история на Индонезия. Образували са се еруптивни колони от пирокластичен материал достигащи 6-10 км, колапсът на които довежда до пирокластични потоци, довели до разрушения на множество селища (в близост), като жертвите достигат до повече от 1500 души. От тогава досега периодично са ставали няколко по-малки ерупции. Настоящата еруптивна фаза се активира през септември 2017, изразявайки се с увеличена сеизмични активност и спорадични пирокластични изригвания. Към края на октомври активността намалява. Активността отново се засилва на 21 ноември, когато се образува еруптивна колона от пепел достигаща 3842 м. От 25 до 27 ноември вулканската активност се повишава, като се образуват няколко изригвания най-голямото, от които (в 9:20 UTC, 27 ноември) продуцира еруптивна колона надхвърляща 3000 м.

;

Засега не са регистрирани пирокластични потоци и големи лахари (свличане на дезинтегриран вулкански материал), които са и едни от най-големите опасности и могат да доведат до големи материални щети и човешки жертви. Наличните в момента облаци от вулканска пепел затрудняват въздухоплаването. От известните досега изригвания на вулкана може да се счете, че той представлява потенциална опасност за образуване на големи пирокластични изригвания, но прогнозиране за развитието на настоящата ерупция е трудно да се направи. До тогава тече евакуация на потенциалните опасни зони в близост до вулкана. В много случаи една ерупция протича през няколко фази, като продължителността на някои достигат месеци дори година.

;

Агунг наистина приковава вниманието на учените, най-малкото защото е част от индонезийската огнена дъга. В тази част на света, според оценката един от нашите вулканолози от БАН Стоян Георгиев, се намират най-активните вулкани, причинили опустошителни изригвания в близката геоложка история. Или по тази огнена дъга която продължава към Япония се намират близо 130 вулкана, най-известните от които са Тоба, Тамбора и Кракатау. Тази вулканска дъга е образувана в резултат на подпъхването две тектонични плочи. Само на Бали има поне 3 вулкана за отбелязване, следният от които - Батур е произвел един от най-големите пирокластични изригвания в геоложката история - преди 28 хиляди години. Агунг, е по-страшен за нас, защото показа характера си в историческото ни минало. Т.е. лично сме имали честта да се запознаем с него. 1963 изригва с разрушителна сила и заличава много селища на острова, жертвите са около 1500. От тогава Агунг все напомня за себе си. Сега се активира през септември, октомври като че ли затихна, но не задълго. С вулканите никога не се знае. Нищо в поведението му не подсказва какво предстои и дори вулканолозите не са склонни да залагат. Може това да е неговия пик и още утре да затихне, до следващото си пробуждане. Но тези колони пепел може да се окажат и прелюдия на нещо по-зрелищно. Агунг има потенциал многократно да надмине разрушенията на един Помпей, например. И освен разрушенията на острова да предизвика временни климатични промени, затъмнения, разбира се сериозна сеизмична активност и опустошителни цунами. Но това са само максималните възможности на вулкана, вероятността да се стигне до там не е голяма.

За "По света и у нас" Стоян Георгиев от Геологически институт към БАН подготви по-подробна карта и научна информация за вулканичния район на Индонезия.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Съдбата на Синята къща – в ръцете на държавата
Съдбата на Синята къща – в ръцете на държавата
Снегът усложни обстановката по пътищата в страната
Снегът усложни обстановката по пътищата в страната