15-годишните ученици у нас са под средното ниво в класацията по четене на PISA

На първо място са китайските ученици, на последно тези от Филипините. Българските резултати по четене, математика и природни науки са по- ниски от тези преди три години. Особено тревожно е положението по природни науки. Просветния министър нарече резултатите "разочароващи" като причината е, че българските ученици все още не могат да прилагат знанията си на практика.

Какви резултати показаха българските деветокласниците през 2018-та година?

Изследването ПИЗА е от 2018-та година, като тестът са положили български ученици, родини през 2002-ра година. Резултатите - по четене, като това не е обикновено четене, а по-скоро как се възприема и разбира даден текст, те имат 420 точки. Тук най-много точки имат китайските ученици - 555. Следва Сингапур, на челни позиции са Естония и Финландия, като Естония изпреварва Финландия. Като цяло резултатът ни е под средния за страните от Организацията за икономическо сътрудничество. Изследването за четене е основно, но има данни и за математиката, където точките ни са 436 точки, а по природни науки - 424.

Все пак има и сравнение на резултатите с ПИЗА преди три години, какво показват те?

За съжаление и по четене, и по математика нашите ученици имат по-ниски резултати от изследването преди 3 години. По четене точките са с 12 по-малко, по математика - с 5 по-малко. Тоест учениците набор 2002-ра са се представили по-зле от три години по-големите. От просветното министерство обаче казват, че тези резултати все пак са съизмерими. Проблемът е по природни науки, където точките ни са паднали от 446 на 424 или с 22 точки. Аз бях днес в едно училище и попитах защо се случва това.

Венелина Николова, учител по физика: Този проблем, обучението по природни науки, беше неглижиран доста години, един кабинет преди всичко трябва да е оборудван със съвременни материали, чрез които да се правят опити и да се демонтира на децата как се случват процесите и явленията. Това може да ги запали, ние дълги години разполагахме с едни уреди от 60-та, 70-та година на миналия век. Те искат да си обясняват процесите и явленията, които се случват около тях. И когато те разберат защо се е появила дъгата, накъде да се обърнеш, за да видиш дъгата, тогава за тях става интересно.

Защо нашите ученици не се справят добре на изследването ПИЗА и какво ще прави министерството?

Защото нашата система е насочена към това това да се преподават знания и то в голямо количество. Няма време да се учат децата как тези знания да се прилагат в практиката - или това, което иска ПИЗА. Учениците, които са изследвани, са от набор 2002, те са учили по стария закон. Има една надежда, че резултатите след 3 години ще са по-добри, тъй като това ще са деца, учили вече по новия закон, според който 40% от времето е отделено за преговор и когато вече се обръща внимание на тъй наречения "компетентностен подход " - т.е. децата да имат умения да прилагат наученото в практиката. Дали ще се случи, ще видим.