НОВИНИ

Българското Освобождение в чуждия печат

Не винаги си даваме сметка, че ние, живеещите днес, всъщност ползваме големи привилегии. Защото сме грамотни, можем да четем. Докато преди 140 години процентът на хората, умеещи да възпроизвеждат буквите, е бил много по-малък. В следващите 4 минути ще погледнем към вестниците от епохата на Освобождението. Как стремежът на народа ни към свободата е отеквал в чуждестранната преса?

Стоил Рошкев
от Стоил Рошкев
09:44, 03.03.2018
Чете се за: 01:37 мин.
У нас

Макар вестниците от епохата на Освобождението да са достигали до малцина,предвид по-малкия процент четящи тогава, те все пак изиграват голяма роля за формиране на позиция и подкрепа за България - коментира проф. Стоянов. Срещаме се с него в читалня на Националната библиотека "Свети Свети Кирил и Методий".

проф. д-р Росен Стоянов - департамент "Масови комуникации", НБУ: Има емблематични фигури. На първо място ми се ще да отбележа Джануариъс Макгахан, който в началото работи за "Хералд", впоследствие за "Дейли нюз" във Великобритания. И именно отразяването чрез него в световното, тогава ограничено, медийно пространство, е дало възможност за преформатиране на общественото мнение, създаване на обществено мнение на нетърпимост за случващото се в територията на Османската империя, в тази част, в която, разбира се, е и България.

Професор Росен Стоянов продължава разказа си и с титана, по думите му, на Викторианската епоха Уилям Гладстон.

проф. д-р Росен Стоянов: Който изключително много и в пълнота се информира за случващото се, на разстояние, за действията в региона, от пресата. Пресата е онази медия в този момент, която изиграва изключително значителна роля в създаването на ситуация или по-скоро, да го кажа, на несъгласие с водената политика от Високата порта, така че да бъде подтикнато, от този, грамотния елит, всяко едно правителство да вземе страна в крайна сметка.

Както на Запад, така и на Изток - в Русия, писателите Тургенев, Достоевски, Всеволод Гаршин призовават за незабавен поход срещу Османската империя. За отзивите в руската преса разказва полковникът от резерва Станчо Джумалиев.

о.р. полк. Станчо Джумалиев - почетен председател на Национално дружество "Традиция": В Руската армия е имало военни кореспонденти, част от тях са били придружавани и от фотографи, които по време на войната, включително и по време на бойните действия са снимали и са пишели дописки. И тези дописки, вестниците, са се разграбвали, понеже населението в Русия е проявявало огромен интерес към развитието на бойните действия в България.

Разбира се, спецификата на вестника отпреди 140 години не предполага тази бързина и скорост на обмен на информацията, допълва от своя страна професор Стоянов, но пресата е била вездесъща. Логично Високата порта е била уплашена от промяната на отношението.

проф. д-р Росен Стоянов: Именно журналистите спомагат за предаването на случващото се, за онази другата гледна точка, различна от официалната, от официозите и, разбира се, през призмата на обществата, представители, на които са те, по-демократични, а не ориенталски, дори прекрачвайки някога бон тона на взаимоотношенията на правителствено ниво и понасяйки критика за своята крайна позиция в защита на истината. Спомняме си информациите и за Баташкото клане, въобще на преден план - осветяват се, стават известни и единствено и само чрез пресата подобни опити на Османската империя да продължи да властва, осъзнавайки явно края на своето господство в Европа.

Така - когато отвън, отвъд България, някой погледне проблемите и ги покаже - естествено и че отвътре хората се мотивират, окриляват и вдъхновяват да заемат своята позиция, завършва анализа си професор Стоянов и допълва: за да продължат българите да се борят за националното си освобождение.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
​Паметта за опълченците на Освобождението
​Паметта за опълченците на Освобождението
Раздадоха филмовите награди Сезар
Раздадоха филмовите награди "Сезар"