Над 15 години сградата на Русенската художествена галерия се руши, покривът тече, а картините на световни и български класици са застрашени от влагата. Кой е отговорен за състоянието на галерията и кога ще започне дългоочакваният й ремонт - вижте отговорите в "Частен случай".

Русе

Художествената галерия в Русе е построена преди 40 години с идеята да бъде средище на изобразителното изкуство във всичките му форми и да е сцена на концерти и представления. Събрала е във фонда си близо 3000 картини, графики, скулптури, малки пластики на автори от края на 19-ти век до наши дни.

Творби, които всеки момент могат да бъдат унищожени напълно. Защото покривът на галерията тече, а специалният климатик, който трябва да поддържа микроклимата в залите, е изключен от години заради непосилните разходи. Така натрупаната влага започва бавно да превзема и руши стени, мазилки и тавани.

Николай Колев, председател на Дружество на русенските художници: От самото си построяване явно нещата не са били съвсем ясно замислени, защото на първия етаж, постоянно се наводнява. Явно потъва или става нещо с водите, които не се отвеждат както трябва - лошо архитектурно решение.

Капризите на времето се отразяват и на картините, които се показват пред посетителите.

Николай Колев, председател на Дружество на русенските художници: Когато стане студено платната се отпускат, увисват. Картините не изглеждат по начина, по който ги е замислил художника. Трудно е, а за съжаление, точно есенните, зимните и пролетните месеци са месеците, през които най-много хора посещават галериите по принцип.

Заради влагата често се налага картините на класици като Владимир Димитров - Майстора или Иван Мърквичка да бъдат реставрирани.

Последните "ремонтни кръпки" по галерията са правени през 2001 г.

Елена Великова- директор на Русенска художествена галерия: Постоянно писахме писма в различни периоди до различни кметове, защото сградата е общинска. Оттогава минаха 20 години.

Още през 2010 г. Община Русе се опитва да намери решение на проблема като кандидатства за финансиране по европейски проект за неотложния ремонт. Но както често се случва, обществената поръчка е обжалвана от изгубилите конкурса, срокът е изпуснат, а парите безвъзвратно изгубени.

Това че, сградата е общинска собственост и не е паметник на културата, пречи да бъде включена към проекти за обновяване на музеите в Русе. През това време уредниците в галерията се чудят как да опазят картините, защото 50% от изложбеното пространство на практика е неизползваемо.

Мария Тодорова - уредник в Русенската художествена галерия: Проблемът с водата и течовете е на горния етаж, където са експозициите.Сега тук на това ниво имаме само една малка зала, където е възможно да се експонират произведения... просто не смеем да използваме пространството пълноценно.

Как изглежда галерията учудва и самите посетители.

Светла Георгиева: Има течове. Трябва да се вземат мерки. Не е приятно, като влезеш да има локви. Лятото пък е горещо. От едната крайност на другата. Лошото е, че не се прави ремонт и не се вземат мерки, пък би трябвало да е на ниво.

Цветанка Велкова: Галерията, според мен, има нужда от измазване, от оправяне на покрива, тъй като виждаме пукнатини.

След направените огледи на строителни специалисти от общината, става ясно, че за ремонта на художествената галерия са нужни около 1,5 мнл. лева. Засега, обаче пари няма.

От Министерството на културата заявиха, че предоставят финансова подкрепа за дейности по опазване, консервация и реставрация на недвижими културни ценности. Но сградата на Русенската художествена галерия не притежава такъв статут, затова и не може да получи средства по тази програма.

Според Закона за културното наследство ремонтът на галерията трябва да се обезпечи финансово от бюджета на Общината. Потърсихме собственика на сградата - Община Русе. Оттам обясниха, че полагат дългогодишни усилия да намерят средства за проекта за ремонт, който вече е одобрен и увериха, че няма да допуснат културното наследство на Русенската галерия да бъде повредено и унищожено.

Докато започне обаче дългоочакваният ремонт, въпросите, които остават да звучат в акустичните зали на културния институт са: "Колко още ще изпълнява функцията си тази сграда?" и "Ще остане ли Русе без художествена галерия?".