COVID-19 COVID-19 Следи тук
назад

Ден за размисъл

Александър Детев
от Александър Детев
13:51, 24.03.2017
Чете се за: 01:37 мин.
Истории
Ден за размисъл

Денят за размисъл в България е непосредствено преди всеки вот. Тогава се спазват същите регулации както в изборния ден. Това е времето, в което гласоподавателите, които не са направили своя избор, трябва да вземат решение, без то да бъде повлияно или манипулирано. За тази цел се забранява агитацията, разпространяването на предизборни материали, както и премахването на вече поставени такива. Забранена е и консумацията на алкохол, но това е по-скоро пожелателно, решава се от кметовете на общините и в последно време важи основно за продажбата около сградите, в които се помещават изборните секции.

В изборния кодекс е упоменато следното: “Чл. 182 (4) Не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден“.

Особено стриктно това се спазва от медиите, които трябва да преустановят излъчването на рекламни политически клипове и да не разрешават директна агитация в ефир.

Ефективността и смисълът на деня за размисъл често биват поставяне под въпрос в последните години. От една страна е спорно дали след продължила месец кампания човек може да вземе аргументирано решение в точно определен за целта ден. От друга, трудно може да бъде даден отговор на въпроса, възможно ли е да бъде проследен процесът на комуникация между кандидатите и гласоподавателите в цялата страна, така че действително да не се допуска никаква агитация?

Какви са практиките в другите страни?

Аналогични на нашите рестрикции има в няколко държави като Армения, Хърватия, Франция, Полша, Испания, Украйна и други. В Чехия и Индонезия например забраната за агитация започва 3 дни преди изборите. В някои държави, като Южна Африка, политическата агитация е разрешена до някаква степен и по време на изборния ден. В други, например Швеция, кампанията се регулира от джентълменско споразумение между политическите партии.

Социологически проучвания

Дебатът за това до каква степен социологията повлиява поведението на избирателите е в основата на забраната за публикуване на проучвания в немалък брой държави.

Доктор Робърт Чунг от университета в Хонг Конг прави мащабно проучване през 2012 година върху социологическите проучвания и правните рамки в различните страни, които ги регламентират. Впечатление прави, че в сериозен брой държави публикуването на прогнози за изборния резултат е ограничено за голям период от време преди деня на вота – от 45 дена в Хондурас и 21 в Южна Корея до 15 в Аржентина, Еквадор, Гърция, Италия, Макао и Украйна. Общо 38 държави ограничават по един или друг начин публикуването на социологически проучвания преди изборите.

Ролята на социологията намира интересно място в обществения дискурс, особено в последната година, след като експертите по проучване на общественото мнение на няколко пъти не успяха да предвидят резултата от важни гласувания като президентските избори в САЩ и референдума във Великобритания.

Но не зависимо дали на социологията биват наложени рестрикции или не, отговорността за своя избор носят основно гражданите, защото решението дали ще изпълняват своя морален дълг да гласуват и то по съвест зависи само и единствено от тях.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Операция "Пролетен щит" в Идлиб
Операция "Пролетен щит" в Идлиб
Как да оцелеем в планината
Как да оцелеем в планината