Начало
назад
Държавна сигурност и българското музикално изкуство
Държавна сигурност и музиката. Привидно не би трябвало да има общо между двете неща. Оказва се обаче, че комунистическите тайни служби са следили изкъсо проявите на певци и музиканти. Нещо повече - служителите на Държавна сигурност дори са се намесвали в творческия процес. Определяли са кое е, и кое не е изкуство. На тази тема е посветен 37-ят по ред документален сборник, издаден от Комисията по досиетата, който беше представен тази седмица.
Документите, поместени в сборника "Държавна сигурност и българското музикално изкуство (1944-1991)", представен този месец при изключителен интерес от страна на публиката, показват, че при управлението на Българската комунистическа партия се е гледало на държавните оперни театри като на "боеви пост на идеологическия фронт у нас и цялата им производствено-творческа дейност е част от огромното партийно дело".
Екатерина Бончева - член на КРДОПБГДСРСБНА*: "И като производствено-творческа дейност, по терминологията, тогавашната, тя е трябвало да бъде контролирана и канализирана".
Със съставите, пътуващи в чужбина, е имало оперативни работници, легендирани като балетисти или музиканти, а всъщност служители на Държавна сигурност, за да се знае от тях всичко, което се случва извън граница.
Екатерина Бончева: "Има, разбира се, парадоксални случаи. Един проблем на голямата българска балерина Вера Кирова, която в един момент отказва да излезе да танцува на сцената, мисля, в Испания, после това се разминало. По-късно в доклада от оперативния работник се коментира, дали това не е вражеска проява от нейна страна или е просто някакъв, така, нервен припадък".
От сборника става ясно и че, куриозно, през 60-те години главният диригент на Софийската народна опера Атанас Маргаритов обвинява композиторите у нас за това, че млади оперни певци губели гласовите си данни, тъй като им предлагали роли само от нови социалистически опери.
Екатерина Бончева: "Този сборник според мен предизвика толкова голям интерес и защото в него има имена на хора, които, освен че още са сред нас, те бяха хора, които по някакъв начин през всичките онези години изразяваха живия дух на българина. Става дума и за хората от оперното изкуство и от забавната музика. Това бяха любимци, хора, които по някакъв начин бяха свежата глътка".
Важното на сборника "Държавна сигурност и българското музикално изкуство (1944-1991)" според Екатерина Бончева, е знанието. Защото по думите ѝ, когато има знание, човек сам може да си направи урока.
*КРДОПБГДСРСБНА - Комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
