COVID-19 COVID-19 Следи тук
назад

Един мандат, пет години, пет водещи акцента

Президентът Плевнелиев приключи своя мандат, за който и почитателите, и критиците могат да се съгласят, че беше изпълнен с динамични ситуации и трудни решения. Нека си припомним пет от акцентите на петгодишния мандат на държавния глава, подредени по азбучен ред:

Александър Детев
от Александър Детев
20:19, 18.01.2017
Чете се за: 01:35 мин.
Истории
Един мандат, пет години, пет водещи акцента

Анексирането на Крим. Във външнополитически план президентът Плевнелиев със сигурност ще бъде запомнен с критиките към анексирането на Крим от Русия и острия си тон към Владимир Путин. От трибуната на Европарламента в Страсбург през 2016 г. Росен Плевнелиев заяви категорично, че Крим принадлежи на Украйна и че Русия се опитва да дестабилизира Европейския съюз. Речта му бе силно аплодирана от по-голямата част от евродепутатите.

Борисов. Плевнелиев бе излъчен за кандидат-президент от ГЕРБ и макар неведнъж с премиера Борисов да се разминаваха на тема външна политика и позиции по някои вътрешни въпроси, държавният главен отбеляза като свой успех това, че е първият президент, който е останал в добри отношения с партията, която го е издигнала. Противоречия президентът имаше и със своя заместник – Маргарита Попова. В интервю той сподели, че двамата не са разговаряли от близо година. Все пак държавният глава настоя, че те ще си тръгнат заедно от “Дондуков 2”. Той я покани и на съвместната заключителна пресконференция на 18.01.2017 г.

Венета Марковска. Парламентът подкрепи избора на Венета Марковска за конституционен съдия през 2012 г. въпреки реакциите в Брюксел и сигналите срещу нея. Президентът Плевнелиев бламира встъпването й в длъжност. По закон държавният глава трябва да присъства на церемонията. Преди Марковска да даде клетва обаче, Плевнелиев заяви: “Репутацията на Конституционния съд е най-важна за държавата и за демокрацията и се базира на репутацията на всеки един от неговите членове. Затова искам да съм сигурен, че всеки един има безусловна и безукорна репутация” и напусна церемонията в сградата на Конституционния съд.

Гласуване. През 2015 година президентът инициира референдум за изборните правила с три въпроса. "Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно"; "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми"; "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите". Парламентът отхвърли две от питанията и на 25 октомври 2015 г. 69,50% от гласувалите български граждани подкрепиха дистанционния вот. Една година по-късно същият парламент разреши референдум, предложен от инициативен комитет, по двата отхвърлени въпроса.

Делян Пеевски. След първия служебен кабинет, назначен от президента Плевнелиев през 2013 г., на власт дойде правителството, оглавено от Пламен Орешарски и сформирано с мандата на Движението за права и свободи. Избирането на Делян Пеевски за шеф на Държавна агенция “Национална сигурност” на 14.06.2013 г. провокира масови протести, продължили няколко месеца. Още в деня на избора Плевнелиев сподели в интервю: “Снех политическото си доверие от премиера Пламен Орешарски и от лидерите на БСП Сергей Станишев и на ДПС Лютви Местан. Загубих всякакви илюзии, чувствам се измамен и омерзен”. На 23.07.2014 г. кабинетът “Орешарски” подаде оставка. Според данни на агенция “Галъп” към май месец същата година то се ползва с 17,5% от общественото доверие. Плевнелиев назначи втори служебен кабинет с министър-председател професор Георги Близнашки.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Каракачанов за ген. Боцев: Днес българската армия изгуби един пример за подражание
Каракачанов за ген. Боцев: Днес българската армия изгуби един пример за подражание
Как да оцелеем в планината
Как да оцелеем в планината