НОВИНИ

Футбол с мирис на политика

Кои бяха скандалите по време на Мондиала, които понякога засенчваха мачовете на терена? Защо нефутболни нациии инвестират колосални суми в спорта? Как политиката намери своето място във футбола и кой се възползва от спорта, като инструмент за влияние?

Джанан Дурал
от Джанан Дурал
10:05, 15.07.2018
17914
Чете се за: 02:56 мин.
Истории
футбол мирис политика

Русия

Между домакинството на два големи спортни форума, Русия на Путин попадна в изолация на световната сцена. 4 дни след финала на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. руски военни навлизат на полуостров Крим. Това е първата открита проява на военна агресия от Русия към Украйна и начало на анексирането на Крим. 10 000 жертви и милиони бежанци. И Москва поставена в тотална изолация. Шансът за нов ПР ход идва със Световното по футбол.

Мнозина смятат, че в очите на Владимир Путин, то е не просто шанс да подобри имиджа на страната, но и да отвлече вниманието на руснаците от влошаващата се икономика. Не се осъществиха и заканите на световни лидери да бойкотират Мондиала заради скандала „Скрипал“. Дори британският принц Уилям намекна, че би отишъл до Москва, ако Англия се класирала на финала.

Милиарди инвестирани в подготовката на първенството. Милиони фенове по площадите и стадионите на 11-те градове домакини. Руските национали започнаха като най-ниско класирания отбор в ранглистата на ФИФА от всички участници на мондиала. Макар в ролята на аутсайдер, Сборная стигна до четвъртфиналите.

Успех на терена, успех и извън него.

Джани Инфантино, президент на ФИФА (13.07.2018 г.): Преди няколко години казах, че това ще бъде най-доброто Световно първенство по футбол. Днес мога да кажа абсолютно категорично. Аз и всички вие го усетихме. Това е най-доброто първенство.

Русия показа, че се променя. Стана не просто футболна държава, не просто перфектен организатор. Футболът вече е част от нейното ДНК.

Поне привидно, Путин успя.

;

Хърватия

Една малка балканска държава. Един огромен успех - класиране на финал.

И скандали. Хърватия. Проблемите дойдоха от терена, но не заради играта на футболистите, а заради техни изказвания. Капитанът Лука Модрич може и да е сред любимците на феновете на клубния му „Реал Мадрид“, но хърватските запалянковци далеч на таят толкова топли чувства към него. Причината - корупционен скандал с негово участие. Влиятелен футболен мениджър подписвал договори с играчите, на които съдействал за трансфер в чужбина, с който си гарантирал 50% от всяка сума, която ще получат. Модрич е сред „пострадалите“, когато от „Динамо Загреб“ преминава в английския „Тотнъм“.

Защо след като е пострадал, е мразен? Защото в последния момент променя показанията си и отрича мениджърът да е направил нещо нередно.

;

Хърватският защитник Домагой Вида избра да отпразнува победата над Русия, крещейки „Слава на Украйна“. Видеото, разпространено в социалните мрежи предизвика бурно негодувание сред руснаците, а Вида отнесе мощно освиркване от руската агитка по трибуните на следващия си мач.

И ако някой подобри имиджа на Хърватия, то това бяха нейните политически лидери. Всички погледи бяха приковани върху емоционалната президентка Колинда Грабар-Китарович и вълненията ѝ по време на мача срещу Анлия, а и след него - в съблекалнята на шахматистите.

А на следващия ден хърватското правителство отиде на работа.... с футболни екипи.

;

Швейцария

Два гола, един орел и две държави, за които споменът от войната не е избледнял. Мачът между Швейцария и Сърбия в груповата фаза се превърна в арена на политически послания. Провокаторът - "неутралната" Швейцария. Гранит Джака и Джердан Шакири - албански косовари, в редиците на швейцарския отбор, които изразиха радостта си от попаденията изобразявайки двуглавия албански орел върху гърдите си. Причината - семействата на двамата играчи са избягали от Косово, заради репресиите от страна на Сърбия. Орелът като критика към Белград, че не признава суверенитета на Косово. В крайна сметка политическото послание донесе на играчите мъмрене и глоба, но за радост на феновете, двамата не бяха отстранени от отбора.

А отвъд пределите на Световното в Русия, двама политически лидери не крият амбицията си да превърнат страните си във важни фактори на футболната сцена. Футолът, като инструмент за влияние.

;

Турция

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е запален спортен фен. Макар и неофициално, не е тайна, че стои зад истанбулския отбор Башакшехир. Създаден преди няколко години клуб, който обаче с огромни инвестиции и привличането на звезден състав, успява вече няколко сезона да се задържи на чело на местното първенство. Колосалните суми, инвестирани във футбола обаче все още не дават резултат и Турция не се класирала на Световни футболни финали през последните 15 години, откакто партията на Ердоган е на власт.

;

Китай

Наричат Си Дзинпин „най-влиятелния треньор по футбол в света“. Китайският президент, който обожава спорта. Особено футбола.

Как една неособено футболна нация опитва да се превърне във фактор по терените и да привлече световноизвестни играчи. Отново - с много пари. Макар и да не буди зрителския интерес, китайското първенство може да се похвали с богата селекция от звездни играчи. Карлос Тевес, играл в Манчестър Юнайтед и Сити, избира да замени Англия с Китай. В местния клуб Шанхай, към него се присъединява и бразилецът Оскар, който пък идва от Челси. Целта обаче не е китайският национален отбор някога да се класира. Погледът на Пекин е отправен към по-голяма цел - домакинство на световното през 2030-а. Споразумеят ли се с ФИФА, Си Дзинпин може и да не покаже треньорски качества, но със сигурност ще се докаже като умел бизнесмен, който знае как да подсили икономиката и позициите на Китай на международната сцена. Защото футболът отдавна излезе извън пределите на терена и се превърна в мощен способ за политическа употреба.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
За първи път в България: Създадоха железопътен аудиотур
За първи път в България: Създадоха железопътен аудиотур
Георги Първанов: На Балканите има нов лидер - американската дипломация
Георги Първанов: На Балканите има нов лидер - американската дипломация