На този ден преди 76 години е извършена първата масирана бомбардировка над София. В разгара на Втората световна война англо-американските въздушни сили пускат над 500 бомби в столицата ни и разрушават важни емблематични сгради. За белезите, които войната е оставила по улиците и в човешките съдби, разказва експозиция в Националния военноисторически музей.

Колко ли непосилно е за една майка да избере смърт за децата си?

В това изречение е скрит най-силният спомен на една жена, криеща се от бомбите. Тя оцелява, но разказва как във времето на Втората световна война за малко е забравила да търси спасение. Мислела е къде ще намери по-леката смърт - в убежището или над земята.

Доц. д-р Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей: Най-големите жертви винаги са хората. Съдбите им са тотално променени.

Спомените им днес са събрани в Националия военноисторически музей и разказани от български актьори. Под звуците на сирени, в една разходка на тъмно хората могат да се върнат назад във времето, за да видят как изглежда един свят преди и след войната. И ако преди бомбите София била известна като малката Виена, след тях, картината става друга.

Доц. д-р Соня Пенкова: Това е една от сериозните загуби, които претърпява столицата ни.

Бомбите рушат улици, църкви, паметници, предприятия. Събарят домове на известни и неизвестни хора. Железопътната гара е отломка. Рухва сградата, на която пише, че силата е в съединението.

Доц. д-р Соня Пенкова: Целта е да си помислим върху това какво носи войната - без значение дали тя се развива в 20-ти или в 21-ви век.

В този епизод от историята тя е оставила само белези - в София над 600 разрушени сгради, над 400 ранени и над 200 убити.

Никой не свидетелства коя кончина е за предпочитане.