Как в Швейцария ограничават щетите от наркотиците и разпространението на СПИН

Двама полицаи стоят зад камерата ни, но ще ни изчакат няколко минути.

М. Ч. - Какво искат полицаите от теб?
Надя - Ами той един Делчо .. ами аз не трябваше да влизам с него бе, не трябваше
М. Ч. - Нещо сте откраднали от църквата?
Надя - Той, той, имаше едно... и ги отви. Аз от къде да знам. Аз бях много надрусана с хапчета.

За първи път се случва посегателство в храма. Въпреки че е насред сборище на наркомани. Следите им личат навсякъде

Евгени Генчев - фондация "Инициатива за здраве" - След като се инжектират, не смеят да ги държат в себе си Ако ги хванат полицаите и намерят в тях игли и спринцовки, ще имат проблеми - независимо от това дали са чисти или мръсни. Когато работеше програмата част от хората, идваха до буса взимат игли и спринцовки и след това ги връщат и си слагат в контейнери

Програмата за обмен на игли и спринцовки, чиято основна задача е да спре разпространението на СПИН и хепатит от няколко месеца не работи. След 14 години работа в България, глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария реши, че вече сме достатъчно стабилни, за да се справяме и сами. Но преди да се оттегли съвсем, ще направи още нещо - ще ни помогне да изградим устойчив отговор срещу СПИН и туберкулоза по модела на Швейцария.

НАМАЛЯВАНЕ НА ЩЕТИТЕ

1992-ра година, Берн. Хиляди стават жертва на зависимостта към наркотиците. Кадрите са от Кохер парк, който става нарицателно за хероинов ад. В който хиляди млади хора се инжектират, забелват очи, лежат надрусани по земята с огромни, инфектирани рани по ръцете, някои предозирали и умрели. Градът пропищява от кражби и престъпления, проституцията расте, разпространението на СПИН и Хепатит излиза извън обществото им. И никакви мерки и репресии на полицията не помагали.

Якоб Хубер - бивш директор на "Контакт" - В един момент осъзнахме, че забраните не помагат, те убиват. Разбрахме, че ако искаме да спасим нашите деца трябва да вървим по друг път. Приехме че няма общество без наркотици и ако искаме да се справим с това, не трябва да се борим със зависимите, а с наркотиците. Започнахме да отваряме приюти. Градът не искаше да вижда повече наркомани да спят по тротоарите и под мостовете.

В приютите, обаче е забранено да се използват наркотици. Зависимите продължили да се инжектират навън, конфликтите с полицията не стихнали.

Якоб Хубер - Така моята организация "Контакт" реши и каза - "Добре ето ви място, там където можете да употребявате наркотици, но под наблюдението и контрола на медицински служители". И това беше революционно решение.

Първата стая за безопасно инжектиране, преди 30 години е тук, в историческия център, до катедралата, пред красивия парк, тогава също превзет от употребяващи. Този подход много бързо показва невероятни резултати и услугата се разширява.

Якоб Хубер - Тук сме като в болница, което означава че имаме правила. Първо трябва да си измиеш ръцете, след това сядаш на едно от местата - тук има спринцовки, тампони за почистване и след това можеш да се инжектираш.Това са специални контейнерчета, в които трябва да се изхвърлят спринцовките Имаме стая за пушачи. Даваме им фолио и те могат да пушат, да смъркат, с тези лъжици си приготвят дрогата, това е за дезинфекция. И вече 30 години никой не умира от предозиране, от инфекции, от 80-90 процента серопозитивни, сведохме разпространението на ХИВ до 5 процента, градът се прочисти, имаме 70 процента по-малко престъпления, имаме хора, които успяват отново да се върнат в обществото, да работят да създадат семейства.

Балонът за обдишване е тук, в случай на предозиране или употреба на наркотик с неизвестно съдържание. И за да не се стига до смъртни случаи, решили че е по-добре са проверяват съдържанието на дозите. Така са наясно какво се предлага на наркопазара и в какви концентрации и ако се налага да предупреждават зависимите. Годините опит им налагат и друга, на пръв поглед смущаваща практика

Якоб Хубер - Знаете, че зависимостта е хронично заболяване. И когато са в нужда, употребяващите все от някъде трябва да си купят дрога. Най-често самите зависими имат по една две дози, които продават помежду си. И решихме да им позволим да го правят тук, в задния двор. По-добре това да става тук, а не по улиците, да тревожат околните.
М. Ч. - Или близо до училища и детските градини?
Якоб - Именно... Градът казва - "Добре, има пазар, неизбежно е. Но е по-добре той да е на определено място, отколкото навсякъде по града."

Освен стаята за безопасно инжектиране, тук зависимите могат да се изкъпят, да си изперат дрехите, да вземат други, могат да си купят евтина храна. И повече от 70 процента от употребяващите се възползват от тези услуги. А покрай тях разбират, че имат избор и могат да променят живота си. През метадонови програми, например.

Заместителна терапия с метадон може да получи всеки, пожелал да се измъкне от дупката на зависимостта. Метадонът ги освобождава от ужасния накротичен глад и непрекъснатите усилия да си доставят дрога. В случая подготвят дозата на клиент с хапчета.

Служителка на Контакт - В началото използвахме повече течен метадон, сега най-вече капсули. Някои ги предпочитат. По-малко се потят, не ги боли стомаха. Но това, а също и дозите се обсъждат с лекаря.

Достъпът до метадонова програма е дотолкова улеснен, че всеки общопрактикуващ лекар може да предпише терапия. А пациентът му да си вземе лекарството от кварталната аптека. Тук първи започват да работят със зависими.

Силвио Балинари - фармацевт - Тук държим порциите с метадон, приготвили сме ги в тези шишенца за цялата седмица. Клиентите ни трябва да изпият метадона тук на място, пред очите ни.
М. Ч - Защо в аптеките?
Силвио Балинари - Има много предимства - ние сме професионалисти, имаме контакт с употребяващите, можем да оценим техния здравен статус, можем да ги консултираме при нужда.
М. Ч. - Кой плаща за това?
Силвио Балинари - Здравноосигурлителният фонд.
М. Ч. - А какво казват хората от квартала?
Силвио Балинари - Те свикнаха да ги виждат, осъзнаха, че са нормални хора. Може би в началото са били престъпници, за да си доставят стока, но сега нямат нужда да крадат.

Макар и не толкова често колкото преди, зависими попадат в затвора. И програмата за "намаляване на вредите" там също е твърде важна. Колкото и да не са допустими наркотиците в затвора и каквито и мерки да не се взимат, винаги се намират някакви пролуки за доставка. Така че и затворените имат достъп до чисти игли и спринцовки и метадонова програма. Пък дори и до презервативи. Небрежно поставени до книгите в библиотеката. Все пак сексът между мъже, още повече между зависими, е доста рискова комбинация. А в момента подготвят успокояващи за някои от затворените тук. Това е централния затвор в Берн, който е за временно пребиваване. На бежанци преди екстрадицията им или до получаване на присъда.

Петра Шарлио - медицинска сестра - Не можем да даваме метадон на хора без документи, като мигрантите. На тях само им помагаме oа се изчистят от дрогата. Но понеже те са доста стресирани и нервни, ние им даваме успокоителни, за да нямат проблеми, докато са тук и да могат да спят през нощта.

Освен всички услуги, по улиците на Берн могат да се видят и подобни автомати. Този в случая, е монтиран пред кметството. Срещу един франк пуска комплект за чисто инжектиране

Анна Любенова - фондация "Инициатива за здраве" - Има едномилиметрова спринцовка, още една игла, стерилна вода, аскорбинова киселина, кърпичка за дезинфекция и кърпичка за почистване.

Мобилни екипи раздават подобни комплекти и в България. В най-добрите си години, успяват да стигнат до 2 хиляди употребяващи. При 10 в София. Ще рече, че вратата пред СПИН и хепатит е само леко притворена.

Анна Любенова - Да, вратата си е отворена и си я има. Все още не можем да говорим за сериозна епидемия, но така или иначе употребяващите наркотици са втората засегната уязвима група слез мъжете правещи секс с мъже.

Докато говорим, мъж на средна възраст приближи към автомата за нова спринцовка. И не пропусна да изхвърли употребената, в специалния контейнер за това. Чист и любезен, трудно може да се каже, че е от зависимите. А нищо чудно и да си има нормална работа. Възможно е да е минал и през социалните предприятия на Контакт. Тук добре разбират, че не могат да изискват дисциплина и постоянство от зависимите. И режимът е свободен - могат да избират какво, колко и кога да работят. Но постоянството се поощрява с по-добро заплащане

Барбара Хелд - управител на социалното предприятие на Контакт - Ето ви един от нашите артикули за дами. Навсякъде слагаме етикет от външната страна защото е важно да знаят хората кой го произвежда, и тук пише че е направено от хора, които употребяват наркотици.
М. Ч. - Това помага ли ви в продажбите
Барбара Хелд - В началото - да. Но сега най-често клиентите ни гледат само качеството и цената.

Конкуренцията на пазара, не им позволява да имитират работа. В дърводелския цех, дори са нужни специални професионални умения. Един от майсторите видимо се оживява като разбира от къде сме.

Дейвид Андрю - Наркотиците от Афганистан минават през България.
М. Ч. - Сигурен ли си в това?
Дейвид Андрю - 100 процента. България е транзитна страна за хероина.
М. Ч. - Ти отколко години си зависим?
Дейвид Андрю - Ами от 84-та .. значи вече 33 години.
М. Ч. - Много добре се справяш?
Дейвид Андрю - Да, защото преди наркотиците съм учил за дърводелец

За по-неумелите, също се намира работа. Една от дейностите на предприятието е рециклиране на компютри, тук ги разглобяват, разделят частите за преизползване. Освен за някакви доходи, работата е част от терапията им.

Барбара Хелд - Имат причина да станат сутрин, да структурират деня си, виждат и други като тях, които работят. Често си купуват чанта или протмоне, което сами са направили, гори че са направили нещо полезно. Стават по уверени, като влязат в магазина и видят нещо, излязло изпод ръцете им.

Не винаги успяват, да загърбят наркотиците. Но към всеки има протегната ръка. Като току що отвореното заведение, в което можеш да си вземеш вкусно сготвено за вкъщи.

Филип Флури - управител - Освен мен и момичето, което готви, имаме четири места за интеграция. Учим младежите да сервират, да готвят, да обработват месото, да направят нещо вкусно. Имаме 20 места за клиенти
М. Ч. - А те знаят ли от кого са обслужвани?
Филип Флури - Ами да, може би знаят, други питат, трети не се интересуват.

С опита си от тук, след това по-лесно ще могат да си намерят работа, ще се върнат обратно в семействата си. Без забрани, насилие, репресия, гонения, полиция, Берн успява да си върне улиците и парковете. Чисти.

Анна Любенова - Ами като го гледам този парк сега, колко е чист и зелен и прекрасен. Нищо общо с това, което гледахме на кадрите преди 30 години.
М. Ч. - Ние имаме ли такива места
Анна Любенова - Имаме. И гражданите ги виждат...При нас има разбира се субституиращи програми от доста години, но тяхната покриваемост на този етап е изключително недостатъчна. В София средния срок за чакане, за да получи място за безплатно лечение е 5 години и половина, след като се запишеш. Представете си човек, който трудно стига до мотивация да се лекува от своята зависимост и тази мотивация е толкова неустойчива и толкова има нужда от подкрепа ...
М. Ч. - А като има дефицит, как да няма черен пазар1
Анна Любенова - Има черен пазар, безспорно. Дори бих казала, че в София метадонът е вероятно най-много инжектираното на черно вещество. За съжаление. Което компрометира това иначе добро лечение

М. Ч. - Ти можеш ли да се включиш в програмата за метадон?
Надя - Нямам адресна регистрация.
М. Ч. - А иначе би ли се включила в метадоновата програма?
Надя - Да.
М. Ч. - Не ти се живее по този начин?
Надя - О, не!

Евгени Генчев - Конкретно в нейния случай ... тя има от години желание за влезе в националната програма. Но по една или друга причина, затова че е бездомна за това, че няма лични документи, че не може да влезе в метадонова програма, от която тя има нужда. За да си осигури някакви пари за съжаление, една от малкото й алтернативи - проси или да извърши наистина някакви дребни престъпления.

Една действителност, която може да бъде променена. Знаем как.