COVID-19 COVID-19 Следи тук
назад

Какво следва след Супер вторника?

Първи март, денят в който 12 американски щати едновременно гласуваха за кандидатите за предстоящите президентски избори, не донесе развръзка. Не защото резултатите са неясни, напротив — Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън победиха убедително. Предизборната кампания обаче изкара на повърхността кардинални проблеми в партиите, дълбоки идеологически разделения и личната неприязън между главните протагонисти. Вътрешнопартийните вотове се превърнаха в арената, на които тези сега се сблъскват. Затова скоро няма да има ясно решение. Избрахме да ви представим най-важните тенденции, станали ясни след Супер вторника.

Ваня Ефтимова
от Ваня Ефтимова
13:20, 02.03.2016
Чете се за: 03:54 мин.
Блогове
Какво следва след Супер вторника?

Как стана така, че Доналд Тръмп сега е водач на републиканската партия?

Ръководството на консервативната партия дълго време си затваряше очите за популярността на бизнесмена и риалити звезда. Републиканският висш ешалон и финансовите донори вярваха, че Тръмп евентуално сам ще се препъне или ще омръзне на твърдата партийна база. Едва в дните преди Супер вторника те осъзнаха, че няма шанс тихомълком да изчезне. Последва истински блиц-криг от остри критики и нескрити атаки спрямо Тръмп. Сега с резултатите от 1-ви март се видя, че това не помогна. Тръмп не е от тефлон, но той печели от две важни развития.

От една страна сред широките маси десни избиратели има натрупан огромен гняв срещу Републиканската партия. От 2011 г. насам консерваторите доминират Конгреса, но така и не успяха да постигнат повече от частично блокиране на политическите инициативи на президента Барак Обама. Дори с мнозинство в двете камари те не отмениха здравната реформа. След много обещания и малко резултати разочарованието от политическата класа е огромно и вакуумът само чакаше талантлив популист.

От друга стана самата Републиканска партия не знае накъде да поеме. От години програмата й бе смалена до просто противопоставяне на администрацията на Обама, без да бъдат разработени така нужните нови идеи и концепции. За сметка на това част от десните се упражняваха предимно в остри и крайни фрази.

В широко коментирана статия за в. Washington Post консервативният мислител Робърт Каган посочи, че републиканското противопоставяне до безумие е родило “Франкенщайна Тръмп”. “Не бяха ли многократните заплахи, че правителството ще бъде затворено чрез спиране на финансите заради политически и правни неразбирателства, многократните призиви за анулиране на решенията на Върховния съд, настояването, че компромисът е предателство. Тези неща, научили републиканските избиратели, че политическите традиции и ръководство и дори самите партии, могат да бъдат премахвани, избягвани, игнорирани, обиждани и осмивани?” Или казано по-просто - границите на добрия тон, които сега Тръмп помете, отдавна вече са били преминати.

Докато обаче традиционните политици уж спазваха някакъв минимален приличен тон, милионерът директно се насочи към най-ниските страсти на електората. Впрочем съвсем доскоро републиканските лидери избягваха открито да конфронтират Тръмп. Те с право се опасяват от острия му език, но това е само част от истината. Другата е, че се надяваха ентусиазмът от неговата кампания евентуално да прелее към утвърдените кандидати. Изказвания на милионера като това, че мексиканските имигранти са “изнасилвачи” и осмиването на журналист с физически недъзи, бяха оставяни без коментар. Така, докато републиканският елит не взимаше насериозно Тръмп, той прерасна във феномен, който заплашва да ги помете.

Какво ще направят естаблишмънт републиканците сега?

Трудно е да преценим. В момента шокът е огромен. Нито Тед Круз, нито Марко Рубио (съответно номер две и три в надпреварата) приемат възможността Тръмп да е официалната номинация на републиканците. Фактът, че Круз и Рубио спечелиха по няколко щата в Супер вторника, им служи като предлог да продължат битката. Финансовите донори на партията, изведнъж уплашени от Тръмп, също започнаха да пишат нервно чекове. А щом има пари, Круз и Рубио могат да продължат кампанията, теоретично, чак до юни, когато приключват вътрешнопартийните избори.

Логичната стъпка е единият от тях да се откаже да подкрепи другия и обединените им гласове да бият Тръмп. Само че Круз и Рубио питаят дълбока лична неприязън един към друг и това прави сценария труден. Въпреки невпечатляващите им резултати до този момент, те продължават се надяват, че ще стане някое чудо и в последния миг ще грабнат номинацията.

Ще се откаже ли сега Бърни Сандърс?

Няма начин. Сандърс избра да се появи веднага след обявяването на победата в родния Вермонт, може би защото вярваше, че други няма да има за вечерта. “Тези избори не са просто, за да бъде избран президент, а за да бъде променена Америка,” заяви сенаторът. Така Сандърс ясно изрази онова, което наблюдателите отдавна подозират - той не очаква реално да спечели демократическата номинация. Сенаторът има по-голяма цел. Тя е да направи дебата за борбата срещу нарастващото икономическо неравенство централен за предизборната кампания. Това е и причината Сандърс да не атакува Клинтън толкова остро, колкото би могъл. Защо да нанася дълбоки рани на кандидатурата й, които биха били потенциално опасни, когато истинската кампания започне през лятото. Няма смисъл да дава повече муниции на републиканците, които са идеологически още по-далеч от самообявилия се социалист. Още повече, че Клинтън внимателно анализира какво се случва и вече заема много по-леви позиции. Победната й реч във вечерта на 1-ви март буквално не се различаваше от тази на конкурента й. Въпреки партийния натиск очаквайте Сандърс да стои още известно време в надпреварата. Той има мисия. Освен това кампанията му събра 42 млн. долара само през февруари. Достатъчно пари, за да залее медиите с политически реклами и да агитира страната, че се нуждае от остър завой наляво.

Намери ли Хилъри Клинтън най-после рецептата за успеха?

Клинтън продължава да е кандидат, който не може да запали тълпите. Където обаче не става с ентусиазъм, тя печели със систематичност. Забележително е, че Клинтън сега бележи победи точно в щатите, които загуби през 2008 г. срещу Барак Обама. При това спечели със значително мнозинство големите Вирджиния, Джорджия, Алабама и Тенеси. Прави впечатление и съставът на избирателите й - това са предимно добре образованите, средната класа, живеещите в южните щати и малцинствата, особено афроамериканците. Докато за Сандърс гласуват младите, белите, хората със средно образование и тези от североизтока.

Очевидно е, че Клинтън се опитва да спечели с т.нар. “коалиция Обама”, състояща се от жени, млади, малцинства. От нея засега й избягва електората под 30 години и от двата пола. Клинтън обаче работи здраво, за да се представи като защитник на наследството на сегашния президент и така да ги спечели за генералните избори. Очаквайте сега, с Тръмп като най-вероятен републикански кандидат-президент, тя да акцентира това още по-силно, до заглушително. Посланието ще е, че онези, които искат страната да запази посоката си и всичко, което Обама постигна, трябва да гласуват за Хилъри. Ако си спомняте дългата и горчива битка между Клинтън и Обама за демократическата кандидатура през 2008 г., това сега няма как да не ви прозвучи малко странно….

Какво следва?

Флорида, Флорида и пак Флорида. Вотовете в този щат са чак на 15-ти март и дотогава всъщност ще се гласува в други 14 щата и територии. Флорида предлага 99 делегата при републиканците (където победителят обаче взима всичките наведнъж) и 246 при демократите. След като Супер вторникът не разчисти полето от кандидати, според предизборната математика крайбрежният щат би трябвало да направи това. Затова още на 1-ви март във Флорида се бяха събрали да агитират избирателите трима от кандидат-президентите Хилъри Клинтън, Доналд Тръмп и Марко Рубио. Особено ако последният не спечели щата, който му се пада и роден, това ефективно ще сложи край на кампанията му.

Топ 24
Най-четени
На ГКПП "Калотина" има стая за изолация заради коронавируса
На ГКПП "Калотина" има стая за изолация заради коронавируса
Фотографите и Руско-турската война
Фотографите и Руско-турската война