Българската академия на науките излезе с остра реакция срещу т.нар. "Харта за македонския език", която е била приета на 3 декември в събранието на Македонската академия на науките и изкуствата. В нея са конструирани исторически и езикови аргументи в защита на официалния език на Република Северна Македония, като отделен, самостоятелен език, определян в Скопие като "македонски".

В "Сутрешния блок" на БНТ темата коментираха проф. Васил Николов, заместник-председател на БАН и доц. Ана Кочева, езиковед в Института за български език при БАН.

проф. Васил Николов: За нас беше "малка" изненада появата на тази харта, бяхме донякъде предизвестени, защото се появи едно интервю на доскорошния председател на МАНИ акад. Таки Фити, в което засегна въпроси, които не са били в полезрението на разговорите между двете академии. Направи един, така, неприятен анонс, че академиците в София признават неофициално македонския език, което беше наистина много дразнещо.
БАН с остра реакция срещу "Харта за македонския език"

БАН с остра реакция срещу "Харта за македонския език"

На 3 декември Събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) е приело „Харта за македонския език“. В нея са конструирани историчес...

По думите на проф. Николов през последните 6-7 години отношенията между двете академии са били много добри, като са се развивали 30 общи проекта, има и съвместни публикации.

Доц. Ана Кочева каза, че македонският е писмена регионална норма на българския език, плод на политически конструкт.

Доц. Ана Кочева: Всички знаем рождената му дата - 2 август, 1944 г. Мястото - манастир "Свети Прохор Пчински". В Института за българския език много отдавна сме диагностицирали този език. Написали сме становището си за неговата природа, но в последните години прочетохме стенограмите около създаването на т.нар. "македонски книжовен език" и се натъкнахме на много интересни и относително нови факти. Те са свързани с начина, по който се конструира този език - чрез деконтрукцията на българския книжовен език.