Който се интересува от песни от Северна Македония сигурно знае тези думи. Те са от песента за момата Лихнида, която е с лодка в Охридското езеро и моли рибарите да не правят вълни, че иска душата ѝ да се успокои. На финала Лихнида заявява, че не иска нищо друго, освен езерото, и така нататък.

© БГНЕС

Хубава песен, помня, когато Ефто Пупиновски я изпя на един фестивал на новосъздадената песен във Валандово, градът, който освен с калинките /наровете/, вече се слави и с това, че там е роден отишлият си безславно президент на Северна Македония проф. Георге Иванов. Да, напълно безславно, макар че изкара на най-високия държавен пост два мандата, значи, цели десет години. Песента на Ефто веднага стана хит, запяха я и други певци, тя прехвърли границата на страната и слушам, пеят я и по нашите заведения. Ами, заслужава си…Пък и Лихнида, девойката от езерото, носи името на древния Охрид, или поне едно от имената, идващо от миналото му.

Охрид, перлата на туризма в Северна Македония, стар български град със славна патриотична история. И с неоценимо материално и културно наследство, заради което градът край езерото бе включен в списъка на защитените обекти на ЮНЕСКО, организацията за културата и образование на ООН. Напълно заслужено, разбира се, но местните хора така и не разбраха, че „егидата“ на ЮНЕСКО, както е дадена, така може и да бъде отнета. А такава опасност грози Охрид много силно през последните години, та се налагаше - бил съм свидетел на това, бившият генерален секретар на организацията, българката Ирина Бокова, да се намесва решително и да ползва влиянието си за да запази разклатения сериозно статут на Охрид на защитен град.

Е, да, но времето си върви, Бокова вече не е шеф на ЮНЕСКО, а и инатът на местните власти в крайезерния град да променят нещата продължава да действа по балкански. И ето, че само преди седмица-две в Баку, столицата на Азербайджан, на конференцията на организацията бе дадена последна отсрочка от шест месеца, в които Охрид да изпълни предписанията на ЮНЕСКО, ако иска да продължи да бъде защитен град със своето културно и историческо наследство. Категоричността, с която това решение бе предложено и гласуването в негова подкрепа, дадоха ясно да се разбере, че всички надежди за промяна са изчерпани и че ножът е опрял до кокала. Препоръки са правени и в предишните години, обещания от местните власти в града са давани на едро и не са били изпълнявани, та сега се наложи въпросът да бъде поставен ултимативно - до 20 януари следващата година, когато изтича срокът от шест месеца, да бъдат разрушени над 450 незаконни строежи в града и около него, които променят профила му и го превръщат от място със свой исторически и духовен облик, в едно от многото подобни безлични населени места в страната.

Новоизбраният в извънредните избори на 5 май кмет на града Костадин Георгиевски справедливо възропта с аргумента, че той е само от няколко месеца начело на общинските власти и че всичко това, което той трябва да разруши, е „дело“ на неговите предшественици. Даже Георгиевски беше направил простата сметка, че за да изпълни предписанието от Баку, на всеки три от тези 180 дни до 20 януари трябва да разрушава по един незаконен строеж. Задачата е неприятна, а до голяма степен и непосилна…

Лично за мен ще бъде крайно интересно каква ще бъде съдбата на минарето, което тайно, нагло и полека би издигнато до джамията край централната пешеходна зона в града. Писахме, ако си спомняте за него тук, на това място. Вярно, джамията на Али паша заради своята историческа и културна стойност е един от обектите, заради които Охрид получи статута на защитен град в списъка на ЮНЕСКО. Отдолу под нея има няколко пласта раннохристиянски сакрални обекти, които можеха да бъдат изследвани. Но на някого от ислямската общност в града изведнъж хрумна, че на джамията липсва минаре. Бяха разработени проекти, бяха извадени необходимите разрешителни и строежът на 32-метровото минаре започна. Заедно с това стартира и протестът на местните хора, които в минарето видяха заплаха за цялостния архитектурен облик награда. И бяха прави, но правотата е едно, а политическите и бизнес съображения - друго. Имаше обещание проблемът да бъде решен след президентските избори, където управляващите социалдемократи на премиера Зоран Заев трябваше да получат подкрепата на албанския Демократичен съюз за интеграция за победата на кандидата им Стево Пендаровски. Изборите минаха, стопираният строеж тръгна отново, но спря не на предвидените 32-метра, а доста по-ниско. Стана ясно, че и с документите и разрешенията не всичко е чисто, но как да нарушиш хармонията между управляващите в страната партии, които и на местно равнище „колят и бесят“, както се казва. Та, чудя се кой ще бъде този кмет, който ще прати багера да бутнат минарето и старият вид на центъра на Охрид да бъде възстановен.

Иначе - да обясним заглавието - кайче значи лодка, веслаше значи гребеше.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Филип, Олимпия и техният Ацо нямат нищо общо със Северна Македония

Вчера, 13:35


Добрите неща стават бавно и трудно

03.08.2019


Рамуш Харадинай отиде до Хага и се върна

27.07.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Добрите неща стават бавно и трудно

03.08.2019, Костадин Филипов



Екипът на "България от край до край"

24.07.2019, Надя Обретенова


"Жана Д'арк от Прокуратурата" изгоря

21.07.2019, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 12:00, 18 август 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----