Странно заглавие за един политически текст, а? Странно, странно, колко да е странно, но ако го прочетете, съм сигурен, че ще схванете алегорията. И нейният политически пълнеж…

В изкуството двойките, тандемите или дуетите, както искате, открай време са популярен инструмент за разкриване на художествения замисъл на авторите. Някак си повече им „ляга“ чрез личностните и физическите противоречия на двамината да разкриват някаква дълбока житейска истина.

Пижо и Пендо на нашия класик Елин Пелин бръкват в шопския манталитет, за да го направят хем смешен, хем симпатичен. Лаурел и Харди са двойка актьори от началото на киното, които останаха незабравими не само с външната си липса на хармония, но и с действията си във всяка една ситуация. Симпатяги, които искат да правят добро, но в крайна сметка… получава се това, което се получава. Макс и Мориц пък, ех, Макс и Мориц, онези двама палавници, след които навсякъде остават само разруха и тъжна ярост и печал…

Да, двойките са добър художествен инструмент, толкова добър, че и политиците се изкушават да го ползват. Ето, да вземем тандема Северна Македония и Албания, свързани от географската си близост и принадлежност към това станало популярно, но за мен не твърде коректно определение - Западни Балкани. И със стремежа си да вървят към пълноправно членство в Европейския съюз. Бюрократите от Брюксел, вероятно верни на прецедента с дуета от района България - Румъния, решиха да обвържат двете съседни държави заедно - да ги обсъждат заедно, да им обещават дата за начало на преговори едновременно, да ги вкарват една до друга в редовните доклади за напредъка, излъчвани от Европейската комисия. Миналата година, Република Македония подписа с Гърция през юни прословутия Преспански договор, който бе приет като неоспорим успех за политическия елит в Скопие, откриващ пътя към европейската интеграция.

Цената за това бе платена от Северна Македония и от премиера Зоран Заев с извършените конституционни промени и преди всичко с болезнената промяна на името на държавата на Република Северна Македония. Но някак си дискретно, но настойчиво, политиците от Брюксел „закачиха“ и Албания като двойка със Скопие, и така дадоха възможност и Тирана да консумира този успех, без да има кой знае каква заслуга за това. Някак си увлечени в еуфорията от вдигнатата бариера за евроатлантическата интеграция, Заев и хората в Скопие не обърнаха внимание за опасностите, които крие една такова двустранно обвързване със съседа. Пък и обещанието за обявяване начало на преговори за членство през юни тази година бе дадено и на двете държави, какво толкова, няма страшно, ще почакаме още година, толкова сме чакали…

На всичко отгоре Албания е член на НАТО от 2008 г., а Северна Македония все още брои държавите-членки, ратифицирали Протокола за членство в Алианса и се надява на Срещата на върха на Пакта на 2-3 декември в Лондон и официално да стане тридесетата страна-членка. Значи, Тирана би могла да „дърпа“ Северна Македония напред към европейското семейство.

Да, дойде юни 2019 г, дойде ключовата дата 18-и от същия месец, когато Съветът на министрите, събиращ всички външни министри на Съюза, реши да поднови темата за дата на Северна Македония през есента, но за Албания - ще видим…

Впрочем, за този резултат тук, на това място, сме предупреждавали отдавна, защото беше ясно, че надеждите на Скопие Брюксел да изпълни обещанието си в срок, няма да се осъществят. Дори само заради това, че самият Европейски съюз в момента е в процес на формиране на своите институции след европейските избори през май. Но и заради конкретните претенции от страна на някои членки към кандидатките за дата, особено за Албания.

Холандците реагираха остро за пореден път за това, че албанското правителство на социалиста Еди Рама неглижира влиянието на албанската мафия в Холандия чрез разпостранението там на дрога и на проституция. Дания отправи сходни обвинения. На всичко отгоре през последните седмици влиятелни западноевропейски медии излъчиха записи, на които премиерът Еди Рама се договаря с паралелни криминални структури и с техните водачи за купуване на гласове. Дори половината от изнесените записи да е вярна, това означава сериозен удар по правовата държава и по демокрацията в Страната на орлите, една констатация, която няма как в Брюксел да преглътнат.

От месеци наред Албания е в остра институционална и политическа криза, протестите на опозиционната Демократическа партия стават все по-многобройни, но и по агресивни. Президентът Илир Мета в един момент прецени, че няма условия за провеждането на насрочените за 30 юни местни избори и ги отмени. Правителството на Еди Рама не се съобрази с това и депутатите-социалисти в парламента поискаха импийчмънт на Мета. В същото време държавните структури се готвят да проведат местния вот на 30 юни, въпреки конституционната неяснота след указа на президента. На няколко места в провинцията изборните бюлетини бяха запалени и изгорени, стигна се до прояви на насилие в сблъсъка между полиция и демонстранти. Една картина, която не се харесва в Брюксел и е удобен мотив Албания да е поставена „на трупчета“, поне засега.

Въпросът е обаче как това ще се отрази на Скопие. И кого от популярните тандеми от киното и литературата ще ползват в ЕС като аргумент да отложат датата за преговори и през есента.

Онези смешници Лаурел и Харди, или пък… не дай, Боже, Макс и Мориц?

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Стружките моми вече не тракат с налъмите...

Днес, 15:18


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019


10 години по-късно

06.09.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов



10 години по-късно

06.09.2019, Костадин Филипов


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 12:00, 23 септември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----