Пати Остин пред БНТ: Музиката променя хората

Преди 15 години записвате албума "For Ella", а сега отново се връщате към легендарната джаз певица. Защо Ела Фицджералд ви вдъхновява толкова много?

Пати Остин: Вдъхновява ме преди всичко нейният оригинален стил. Начинът, по който съчетава джаза с големите американски песни и нейният глас. Винаги съм смятала, че тя има един от най-красивите гласове - с този тембър и с това характерно вибрато. Всеки глас е в определен регистър и тоналност, а според мен нейният е като кадифе. Нежните ѝ изпълнения са впечатляващи. Обичам таланта на Ела Фицджералд. Тя може да пее абсолютно всичко. Мисля, че докато я слушам, израствам и завладява моето въображение.

Тази вечер една голяма джаз певица ще представи песните друга голяма джаз певица. Това е изключителна чест, но и отговорност?

Пати Остин: Ооо, не ми го напомняйте!

Как се съчетава талантът на Пати Остин с таланта на Ела Фицджералд?

Опитвам се да не я имитирам, а само да запазя живо нейното творчество, доколкото е възможно, защото двете неща са свързани. Достатъчен е самият факт, че ние все още слушаме музиката отпреди 30-40 години или като класическа музика. Все още слушаме Моцарт, Дебюси, Стравински, защото техните произведения са вечни. Такава е и музиката на Ела Фицджералд. Голяма отговорност е да продължаваш да я пазиш, но в същото време не я изпълнявам по начина, по който тя я изпълнява, а по моя си начин. Все едно Ела живее в своя дом, а аз отивам в нейната спалня. Отварям гардероба, намирам дрехи, които наистина ми харесват, но не се побирам в тях. След това отивам при моя шивач, преправям ги и така вече ми стават. По същия начин е и с песните. Песните и тоналността, в която пее. Аз се опитвам да предам музиката която всички разбират и чувстват. Сега работя и по втория си албум с пени на Ела Фицджералд. Връщам се към по-ранния ѝ репертоар, който много хора може би са позабравили.

Замисляли ли сте се защо хората по света обичат толкова много джаза?

Може би основната причина е, че джазът е вдъхновен от трудно натрупания опит в живота - с много тъга, страдания, радост, щастие. И всичко това е пресъздадено чрез този музикален стил.

А за албума, посветен на творчеството на Гершуин, печелите "Грами"...

Пати Остин: Най-накрая!

Толкова ли трудно беше?

Пати Остин: Само осем пъти! Осем пъти преди това бях номинирана и накрая спечелих. Бях номинирана във всички възможни категории. За мен беше изключително важно, че взех наградата за джаз точно тогава. Защото джазът сякаш малко залязваше по онова време в САЩ. Сега обаче отново се възражда. И влиянието му започна да се усеща и в другите музикални стилове.

Много от вашите песни се изкачват до челни позиции в класациите. Кое ги прави толкова успешни според вас?

Пати Остин: Това, че се опитвам да бъда себе си, да бъда искрена. Мисля, че хората веднага усещат, ако правите нещо, само защото е модерно или защото си мислите, че ще го харесат. На хората им харесва да гледат как някой прави нещо, което обича, защото искат да почувстват това. Искат да виждат колко е мотивиран и пълен с енергия един артист. Не само да гледат шоу, а изпълненията да докоснат тях самите! Хубаво е, че и много млади артисти започнаха да го разбират.

А как се промени джазът през тези години?

Пати Остин: Аз обичам класическата музика, но тя не се променя. Винаги ще си бъде една и съща и толкова, докато джазът, още при появяването си в него е заложено да се променя, да се съчетава с други стилове. И съм много щастлива, че всички хора, които се докосват до тази музика, я обновяват. Тя винаги е пълна с живот, а музикантите не спират да творят. Винаги работят с радост, а не с усещането, че нещо трябва да се случи точно по определен начин. Не, не! Ние не разбираме музиката по този начин! Затова всеки развива джаза, добавя по нещо и го променя. Накрая се получава хубава музика.

Често ли ви питат за Майкъл Джексън и дуета с него?

Пати Остин: Да, а вие какво искате да знаете за Майкъл Джексън?

Вие какво бихте разказали?

Майкъл беше истински професионалист, изпълнен с много вдъхновение и живот. Но в същото дисциплиниран като войник.

А вие като войник ли сте?

Абсолютно не! Аз не мога да гледам на света по този начин. Винаги търся светлата и хубавата страна на живота и прощавам всички грешки. За мен това е смисълът на съществуването - да се научим да обичаме. Щастлива съм, че съм благословена с таланта да създавам музика, защото тя променя сърцата и умовете на хората.