Първа прожекция на българския филм “Дъвка за балончета” на “Златна роза”

Може ли една любов, родила се в детството сред безброй споделени пакости и приключения да оцелее в забързаното тук и сега? Това е един от въпросите, пред които се изправят героите на Теодора Духовникова и Иван Юруков в лентата “Дъвка за балончета”.

Теодора Маркова, сценарист: Главният герой се казва Калин и той е доста успешен в живота си, под марката на успеха, която ние разбираме, но въпреки това той е неудовлетворен, изгубен донякъде и всъщност той среща своята детска любов.

Иван Юруков, актьор: И всъщност филма там се случва – на това неслучване. Когато вече порасналите деца се срещат и като че ли изпитват себе си в една такава инцидентна среща – какво би станало, ако те се бяха срещнали и бяха продължили да бъдат заедно.

Красивата любовна история между Калин и Биляна лъкатуши непрестанно между момента в настоящето, когато се срещат позабравили мечтите и обещанията, които са си дали и детските им години, когато са били неразделни, а най-важните неща в живота им са били колекцията картинки от дъвки и стрелбата с фунийки.

Теодора Маркова, сценарист: Това, което най-много ни провокира е да разкажем за 80-те години по един чист и необременен начин. Да видим как беше света през детските очи, да видим нашето корекомско детство, а не да се занимаваме със соца и с цялата политическа обстановка.

И точно така са разказани 80-те. С всички първи преживявания на героите, които с годините избледняват и стават най-обикновени спомени, но тогава са били причината светът да се върти – обелените колене, строгите учители и дъвките, с които можеш да правиш балончета.