ВМРО-ДПМНЕ: Заев нанесе силен удар на македонската държава

И днес в Македония продължават реакциите по повод двудневното посещение на премиера Зоран Заев в София, срещите му с премиера Бойко Борисов, постигнатите договорености и изразените твърди намерения за развитието на българо-македонските отношения.

Костадин Филипов
от Костадин Филипов
преди 3 години
Чете се за: 03:28 мин.
По света
ВМРО-ДПМНЕ: Заев нанесе силен удар на македонската държава

Както и трябваше да се очаква, най - остра е реакцията на управлявалата в продължение партия ВМРО-ДПМНЕ, която сега е в опозиция. При това обвиненията срещу Зоран Заев за извършено предателство идват както от партийната централа, така и от активисти и открити симпатизанти на тази политическа сила.

В днешното съобщение на партията Заев се обвинява, че „се превръща в сериозен риск за македонските национални интереси и в най-обичаната фигура на всички националисти, надпреварващи се в излъчването на анти-македонски становища”. В същото време опозиционната политическа сила настоява, както вече направи вчера чрез доскорошния председател на парламента Трайко Веляновски, Заев да покаже открито какво е „договорил при посещението си в София”. Според ВМРО-ДПМНЕ в своето двудневно посещение в България ”Заев нанесе силен удар на македонската държава”.

Въпреки че това е противопоказно на официалните партийни и институционални съобщения, в текста, излъчен от доскоро управлявалата в Македония партия, като доказателство за провала на Заев в София се сочат думите на Божидар Димитров, представен като директор на Националния исторически музей. По повод визитата на Заев се цитират думите на Димитров, че „мислех, че никога няма да доживея деня, когато македонски политик от Скопие ще каже, че българският и македонският народ са едно”.

Бившата вътрешна министърка от правителството на Никола Груевски и негова семейна и партийна приятелка и другарка Гордана Янкуловска в Туитър през последните два дни проявява изразена активност. Най-напред по повод на цветята, положени от Заев и Бойко Борисов пред паметника на цар Самуил в София, Янкуловска пише: „Црпко/ Това е обидният прякор, който опозицията използва срещу Заев-б.а./ чупи рекорди.


;

Още при първото си посещение в чужбина Зоран Заев надмина и Любчо, декларираният българин”, очевидно намеквайки за премиера на Македония от 1998-2002 година Любчо Георгиевски. По повод съобщенията на някои македонски медии, че в София на Заев е бил оказан прием като на държавен глава, тъй като кортежът му бил съпровождан от мотоциклетисти, което пък било изключение от протокола, нарушаван само веднъж досега само за канцлера на Германия Ангела Меркел, Янкуловска заядливо посочва в Туитър, че дори и да бъде качен на златна каляска, Заев е един предател, отишъл в София да продава интересите на Македония.

От своя страна, журналистът Бранко Геровски на своя сайт Инфоплюс определя като „глупост до глупост” всички подмятания, че с съвместното честване на Илинден Македония щяла да загуби своята идентичност и че по такъв начин се губела "македонската особеност". Според Геровски това е нов отчаят опит на "лузърите" около Никола Груевски, на хората, които загубиха цяло десетилетие да ни скарат с нашите съседи. Геровски изразява надеждата, че екипът на Зоран Заев ще затвори всички открити въпроси със съседите, с което „ще съхрани нашата идентичност и ще укрепи държавата ни”.

Интересен анализ на резултатите от визитата на Заев в София направи някогашният вътрешен, а после и външен министър на Македония, популярният университетски преподавател по международно право проф. Любомир Фръчковски. В дебат на ТВ 24 Фръчковски маркира три важни резултата от посещението: първо, сложен е край на конспиративната външна политика на предишните управляващи, които използвали своите съседи за да всяват страх в населението.

Отношенията с България и Албания били замразени, с Гърция има отдавнашен проблем, само отношенията със Сърбия, и по-точно, със „сръбското престъпно подземие” се развивали. Второ, съвсем заслужено е било предложението да се именува улица в Скопие на Желю Желев заради неговия принос за Македония като суверенна държава. ”Аз бях тогава министър на вътрешните работи и много добре знам какво означаваше за Македония, намираща се по това време в двойна блокада от север и от юг, какво означаваше решението на България на Желю Желев да отвори границите си за Македония. Това, както и признаването първа на Македония от страна на България, не бива да се забравя”. Трето, ако една държава, която има претенции да заема стратегическо геополитическо място, каквито Македония има, тя трябва да се отваря във всички посоки. Сега Заев дава знак, че освен Север- Юг, ще имаме най-после и Изток - Запад, значи към България и Албания.

На опасенията, че с подписването на Договора с България Македония ще изгуби своята история или език, Фръчковски отговори:” „Ако ние сме държава със самочувствие и доверие в себе си и си знаем историята, няма нужда за това да получаваме одобрение или съгласие от България”. „Македонският език е признат от съвета на Европа, той е кодифициран език и е част от групата на славянските езици. Какво ни е грижа дали българите го признават”, допълни още Фръчковски, заявявайки, че според него за онези факти от историята, за които има несъгласия с българите, в учебниците трябва да се поставят паралелни формули, като всеки да държи на своята, какъвто бил примерът на Германия и Франция.


;

Според Фръчковски историята никога не трябва да се оставя само на историците, тъй като тя е „прекалено сериозна работа”, за да се предоставя само на тях. Водеща роля, според професора, трябвало да имат политиците, които да взимат политическите решения. И това, което Заев прави в София, е тъкмо взимане на политически решения.

Без да опонира на думите на Фръчковски, бившият директор на Института по национална история в Скопие проф. Тодор Чепреганов заяви, че каквото и политическо решение да има, македонската историография никога няма да се съгласи да се откаже от термина „окупатори”, с който се характеризира българското администриране в Македония в периода 1941-44 година.

Не остава назад в оценката на визитата на Заев и един от малкото останали ежедневни печатни издания в Скопие, някога монополният „Нова Македония”. Политическият анализатор Сашо Клековски подробно и с голяма доза оптимизъм посреща вероятността между Македония и България да бъде подписан Договор за добросъседство и сътрудничество, като не пропуска да посочи и някои „препъни-камъчета” по този път.

Според Клековски все пак посланията от София „вливат нова надежда, че може би най-после се очертава крайния вариант на договора с България. Независимо дали става дума за обща предпазливост, или само за начален оптимизъм, или за нов шанс, все едно, нужно е окуражаване на двете страни най-после да се направи последната крачка”.

Предложения за "Събитие на седмицата" - 24 февруари - 1 март
Минали анкети
Топ 24
Най-четени