Как се информират младите, умеят ли да разпознават фалшивите новини и какви теми ги вълнуват? На тези въпроси отговор търси Центърът за развитие на медиите, който днес публикува резултатите си от проучване на медийната грамотност на 642 ученици между 15 и 19 години, в 10 училища в страната. В рамките на проучването с младежите разговаря и журналистът на БНТ Надя Обретенова.

"Младите хора първо подхождат с особен интерес към тази тема. Мога да кажа обаче, че са неподготвени. Те трудно разпознават фалшивото съдържание в интернет. Прекалено много се доверяват на това, което се споделя в социалните мрежи. Прекалено са лековерни по отношение на това, че ако някой техен приятел или близък е споделил някоя новина, те я възприемат като истинска новина. Не са толкова критични, колкото на мен ми се иска да бъдат", казва Обретенова.

Според проучването над 50% от младежите влизат в мрежата повече от 10 пъти на ден. 26% се информират от социалните мрежи, а 1/3 не могат да преценят кое е фалшива новина. Според Надя Обретенова разковничето е в образованието.

"Когато се замислят по темата, те са особено рефлективни. Веднага разпознават фалшивото съдържание. Значи въпросът тук според мен е някой да им обърне внимание по темата, да преминат едно малко обучение, което да бъде включено в учебното съдържание - по това как се разпознава фалшивото съдържание, как се създава съдържание за социални медии, за сайтове, за различни медии в интернет."

Тема ли е в България медийната педагогика като нещо, което трябва да е застъпено в учебната програма?

"Ако попитаме експертите от МОН, с които аз съм говорила, те са категорични, че всичко на този етап е направено и че в часовете по "Информационни технологии" с учениците се разговаря и им се дават достатъчно знания, за да могат да разпознават фалшивите новини и въобще да работят с интернет съдържание. Аз обаче не съм на това мнение, защото работя по темата от доста години и се срещам с много ученици, много учители и с родители също така. Смятам, че на децата се дават повече технически умения по тези дисциплини в училище - как да си направят CV, как да работят с Word, как да програмират дори, учат се остарели неща."

Тя е съгласна, че обучението по програмиране трябва да присъства, но на интеракцията със социалните мрежи трябва да бъде поставен особен акцент.

"Смятам, че тези обучения трябва да се разделят на две - трябва да се изучава наистина какво е програмиране в елементарен вид, но трябва 70% от обучението да бъде как да се създава съдържание за социални медии, как да се работи със социалните медии, как да се разпознава фалшивото съдържание."

Темата обаче не включва само образованието на учениците, но и това на учителите.

"Все още държавата е голям длъжник на младите хора. Трябва да сме обективни обаче и да кажем, че младите хора се развиват в пъти по-бързо от техните учители и тези, които създават учебните програми. Затова трябва да следваме темпото на учениците и трябва по този предмет да се подхожда по малко по-различен начин. Едно е да се учи "История", друго да се учат "Социални медии". Те са нещо много бързо развиващо се и смятам, че там трябва да работят друг тип експерти, много бързо развиващи се, обучаващи се непрекъснато, за да могат да създават програми, които да се променят дори всяка учебна година."

Близо половината от учениците отговарят на въпроса коя публикувана информация приемат за истина, че се съмняват за всичко. Не е ли това огромно предизвикателство към традиционните медии, които инвестират сериозен ресурс да публикуват достоверна и проверена информация?

"Децата не си дават сметка и не правят разлика, защото може би никой не им обръща внимание, какво са традиционни, какво са обществени медии, кои са медиите, на които може да се вярва и кои са тези, които публикуват непроверено съдържание. Това е големият проблем. Ако те преминат през такова обучение, те ще знаят на кого да вярват. Те знаят, че съществува БНТ, че това е обществената телевизия, но никога не си казват: Добре, прочел съм една новина, но дай да проверя дали националната телевизия на нейния сайт е съобщила тази новина, за да сравня информацията. Това със сравняването на информацията е много голям проблем. Те просто се доверяват на една публикация, без да са критични към нея."

Как може да си интересен и да привличаш младата аудиотория, но същевременно да спазваш стандартите на журналистиката?

"Този отговор го има в изследването. Ние попитахме учениците, кои теми ги вълнуват, от какво се интересуват те, и мога да кажа, че на първо място те посочиха технологиите, образованието, социалните теми, т.е. ние трябва да говорим на техния език. "

Сред останалите теми, които представляват интерес за младите според изследване, попадат още науката, спорта, анимациите, музиката. Политиката и икономиката също намират място. Мнението на Надя Обретенова е, че интересите на младите трябва да служат като барометър за редакциите.

"Аз съм на мнение, че за отделите, които работят за интернет в големите медии, трябва да бъдат привличани като сътрудници млади хора, излезли от университети и от училища, които имат желание да работят в тази сфера, и ние да сравняваме - те да бъдат нашият барометър за темите, от които се интересуват младите хора. Смятам, че както към тях трябва да бъдем критични, че не са придобили уменията да различават фалшивото съдържание, така трябва да бъде критични и към нас като редакции, ние повече трябва да се съобразяваме с темите на младите."

А ти самата как филтрираш информацията, която достига до теб?

Проверявам я. Проверявам я чрез експертите, до които имам достъп, чрез традиционните медии, на които вярвам и имам доверие. На първо място обаче влизам в сайта на БНТ, за да мога да проверя, особено ако не съм дежурна, дали нашите колеги са съобщили тази новина.

Основните изводи, които Центърът за развитие на медиите прави от проучването "Медия Селфи", проведено в периода 01.04 – 10.06.2019 г. в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора, са следните:

  • Разпознаването на фалшивите новини и пропагандното съдържание е проблем сред голяма част от анкетираните ученици. Друга част вярно се ориентират в съдържанието на информационните канали, но в същото време признават, че пропагандата е непознато понятие за тях.
  • Изследването показва нуждата от допълнително обучение и надграждане на знанията на учениците по отношение на достоверно и истинно съдържание, придобиване на умения за работа с информация в новинарски сайтове и социалните мрежи.
  • Пропагандата е трудно разпознаваема и неточно дефинирана от голяма част от анкетираните. Някои имат базови представи за целите на пропагандата и методите, които използва. В този смисъл обучението на младежите в ученическа възраст е наложително и то трябва да следва утвърдените стандарти в журналистиката и масовите комуникации.

На сайта на Център за развитие на медиите всеки може да направи тест за медийна грамотност.