В политическия календар на Македония, най-вероятно, и датата 31 януари 2019 г., четвъртък, ще намери място. Някъде между триумфа от ратификацията на Преспанския договор от гръцкия парламент, и 15 февруари, когато се предполага, че и правно, и формално, новото име на държавата Република Северна Македония ще влезе в употреба.

© снимка: БТА / АРХИВ

Защо пък и 31 януари? Ами, самите македонски медии обърнаха внимание на това- за първи път председателят на законодателния орган, македонското Събрание, започна да ръководи работата на парламента, ползвайки албански език. Да, Талат Джафери, някогашният бунтовник от кризата през 2001 г. в състава на Армията за национално освобождение, а после активен член на ръководството на политическата партия, произлязла от същата тази АОК - Демократичния съюз за интеграция, за първи път реши да приложи на практика Закона за езиците. И да започне да води заседанието на майчиния си език - албанския.

Разбира се, това предизвика протеста на опозицията, депутатите от която го обвиниха в нарушаване на Конституцията, законите, правилника за работата на парламента. Защото в правилника, в точка трета, стои текст, според когото заседанието на Събранието в пленарната зала трябва да се води на македонски, а текстовете да бъдат писани на кирилица.

Да, протестът просто си беше задължителен. Обаче, той не отразява промяната в нормативната база, която претърпя метаморфоза през последната година чрез решения на същия този парламент. Просто вероятно, като под нормативен акт, правилникът за работата на парламента все още не е променен според закона.

Законът за употреба на албанския език като втори служебен в държавата бе приет на заседание през януари миналата година. Президентът Георге Иванов наложи вето и го върна обратно в Събранието. То отново го гласува, Иванов пак не го подписа, нарушавайки по този начин задължението на държавен глава по Конституция. Законът не влезе в действие и стоя в чекмеджетата на председателя на парламента Талат Джафери от миналия януари досега, до този януари. И сега, само часове след гръцкият парламент гласува Договора от Преспа, Талат Джафери използва една вратичка в Конституцията, или по-скоро едно неясно тълкуване на член от нея, и подписа Закона вместо президента. И веднага го прати в редакцията на македонския Държавен вестник , разпореждайки документът да бъде публикуван в спешен порядък. И той влезе в действие.

От тази гледна точка спикерът на парламента има право да води заседанието на майчиния се албански език. Колкото едно по-внимателно взиране в процедурата, през която Законът мина, да дава основание да се мисли, че правната страна на неговата легитимност не е напълно коректна. И колкото това да не се харесва на опозицията, а може и дълбоко в тях и на някои депутати- македонци от управляващото мнозинство. Но употребата на албанския като език като втори служебен във всички нива на държавната администрация и на цялата територия на държавата бе едно от условията за подкрепата, която политическите партии на албанците дадоха на премиера Зоран Заев през цялата тежка, продължителна и на моменти с неизвестен изход процедура за промените в Конституцията.

Промените, които бяха задължителни според Договора с Гърция, подписан през юни миналата година край водите на Преспанското езеро. И без които нямаше да се стигне до момента, когато – в крайна сметка, гръцкият парламент ратифицира Договора от Преспа и по такъв начин даде ход на процедурата по членството на Македония, която от 15 февруари ще бъде вече и Република Северна Македония, в НАТО. А през юни най-вероятно и да започне преговорния процес за присъединяване в Европейския съюз.

За някои в Скопие това е непосилно, а и нереално висока цена. Но както и друг път сме казвали, ако има някаква устойчива и последователна линия на поведение, следвана системно в цялата четвъртвековна история на суверенна и независима Македония, това е политиката на партиите на албанците в страната да търсят всяка възможност да искат повече колективни права на своята етническа общност. А нуждата от повече депутатски гласове за подкрепа на Договора от Преспа беше тъкмо такава ситуация, в която срещу гласуването в парламента, албанските партии поискаха приемането на Закона за езиците. И получиха това, което искаха. На всичко отгоре Договорът от Преспа и неговата ратификация в Атина дава огромни шансове за членство на Република Северна Македония в НАТО, нещо, което албанците в страната винаги са искали. Както и членство в Европейския съюз, разбира се. Двойна победа, както се казва.

А че трудности пред прилагането на Закона за езиците ще има, в това не бива да има никакво съмнение. Така че сагата с Преспанския договор с Гърция приключи, но политическата драма край Вардар продължава...

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019


Реквием за един успех

02.11.2019


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 18:00, 18 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----