Ако всяка страна е кралица, то столиците са техните корони. Северен Кипър, кралицата, която с обаянието си вдъхновява Шекспир да напише “Отело”, носи тежка корона.

Не много столици в света имат демилитаризирана зона до сърцето си - точно в центъра. Но такъв е случаят на Никозия. Граница я разкъсва на две, което я прави последната разделена столица в света след падането на Берлинската стена. Едната част е столица на Северен Кипър, а другата на Република Кипър. Не случайно мнозина не подозират, че това са различни държави - независимостта на Северен Кипър е призната само от Турция. За света такава държава няма. Но на практика граница има - буферната зона на ООН в Кипър.

Стара кръв по Зелената линия

Наричат я Зелената линия. А защо зелена, а не червена например? Всичко започва през 1960 година, когато средиземноморските островитяни придобиват независимост от британското управление. По тези земи живеят кипърски турци и гърци. Но вместо да се присъединят към Гърция или Турция, заедно основават Кипър. Обща държава за иначе коренно различни култури. Резултатът не закъснява - само три години по-късно фитилът на бомбата със закъснител се изчерпва. Така преди 56 години на острова настава жестока борба за надмощие. Короната е всичко, както за кипърските турци, така и за гърците. Въпрос на чест. Всяка общност я дърпа към своята страна на барикадата и отстъплението не е опция. Гърци и турци не могат да си разделят правителствената власт в Никозия. Тежки битки багрят земите на острова. Примирието идва чак със зимния вятър. През декември 1963 година короната е поставена по средата на масата за преговори, а около нея сядат гърци, турци и британци. Решение предлагат последните. Британският генерал Янг рисува линия точно по средата на Никозия. Под палеца и показалеца, с които държи молива, се появява зелена ивица, която и до днес е съдба за спорещите общности. Той начертава граница. Случайно или не, историята казва, че моливът бил зелен - цветът на новите възможности, пролетният цвят.

От тази зелена линия се очаквало да донесе мир и спокойствие на острова. Уви, 11 години след това и двете общности продължават да цапат с кръв зелената линия. Няколко пъти отношенията между Турция и Гърция са на прага на война. Дори през 1974 година кипърски гърци се опитват да извършат военен преврат, за да присъединят цял Кипър към Гърция. Но короната отново е придърпана в обратна посока. Турски военни части нахлуват и надделяват. След това обаче отказват да напуснат. Мотивът - местните турци са под заплаха. Така островът отново е разпределен на две половини - едната, контролирана от Турция, другата от кипърските гърци. 9 години по-късно Севернокипърската турска република обявява независимост, за която светът остава глух. Половинчато е и отношението на Европейския съюз, след като през 2004 година Кипър се присъединява към Общността. От една страна приема Северен Кипър като част от Кипър, но европейските фондове и всички други плюсове са забранен плод. Причината - за ЕС Северен Кипър е под военната окупация на Турция. И до днес въпросът остава във въздуха - всеки живее със своята истина.

56-годишният войник лекува раните си със сладолед и чай

Сега около границата е мирно. Ако Зелената линия беше човек, днес щеше да е на 56 години. Мъдър мъж с богато минало и турски чай в ръце. Любопитството и въображението са езиците, на които говори с туристите. А историите му са многобройни. Уроците - универсални. Именно такова е усещането да си в северната част на Никозия днес. То идва в кафенето на ъгъла на шумна пазарска улица, перпендикулярна на границата, ако седнеш и наблюдаваш. От едната страна турчин подканва турист да си купи броеница за сувенир, а той тъкмо е прекосил границата, откъдето носи магнити с изобразени старогръцки колони. Дядовците на търговците от двете страни вероятно са се стреляли. Чужденци със сладоледи в ръце подминават гранични полицаи. Днес границата е едва забележима - през нея туристи и местни преминават спокойно. Раните са хванали кора и бойното минало на 56-годишния мъж засега е спомен. Но отвъд шума все се усеща тъгата у местните, че короната е пукната и само рехаво залепена през средата.


Рай до старите окопи

Международният статут на Северен Кипър неминуемо хвърля сянка върху туризма в страната. Не за много туристи подобно място е обект на любопитство. За повечето демилитаризирана зона в Стария град звучи повече като опасност. Въпреки това напоследък страната залага изключително именно на туризма. И има защо. Северен Кипър може да предложи хубава храна не само за стомаха, но и за ума, а да не говорим за очите. Типичен пример е курортният град Кирения. Уникалното е съчетанието между средиземноморска природа и типично турско отношение към новодошлите. Подканването да опитате преди да си купите, да преговорите цената, да си размените някое и друго остроумие. Демонстративното приятелско отношение, кухнята и музиката. Същевременно гледките са райски, типично средиземноморски - старите сгради са построени от камъни с кехлибарен цвят, ниски с дървени, шарени капаци на прозорците. Към обяд се чува как жегата пука леко, а далечните гледки на средиземноморски цъвтящи храсти се размиват в мараня. Единственото спасение се крие под палмите или в пресолена бистра вода.

Пример за смесицата е следната гледка - младо момиче ,с буркини в ярко лилав цвят се носи по лазурната водна повърхност.

Момичето правеше силно впечатление със смелостта си - през цялото време скачаше от ръба на туристически кораб, от каквито бреговете на Кирения изобилстват. Те тръгват от меко казано приказното пристанище на града, правят големи обиколки по протежението на морската ивица и спират край най-живописните плажове, където всеки ентусиаст си избира свое кътче от кораба, което да използва за трамплин. За по-кротките има храни и напитки.

Напитките и забавленията в Кирения са приоритет. А най-често срещаната сграда там е казиното. Това никак не е случайно. Местни се шегуват, че Северен Кипър е като задния двор на Турция - място за отдих и забавление. Тъй като хазартът е забранен в южната ни съседка, турците отскачат до Северен Кипър, за да въртят ролетки. Полетите са чести, много достъпни, а 5-звездните комплекси са сравнително евтини. Акцентът върху този тип туризъм не остава незабелязан. Най-красивите плажове са под егидата на луксозни комплекси, които са достъпни и за туристи, отседнали другаде. Личи си, че собствениците на тези хотели никак не са спестили средства. Редом с малките и спретнати къщи на местните, край водата могат да се видят и прекрасни дворци. И най-хубавото - университети.

“Мир у дома, мир по света”

Северен Кипър е мултикултурен. На нейна скромна територия от 3 355 км² има 15 международни университета. В тях учат хора от цял свят. Прави впечатление, че могат да се срещнат много студенти от Африка, например. Това прави Северен Кипър средище на много и различни култури, напук на факта, че смесването на общности на острова е довело до много кръвопролития и омраза. Но днес принципът е друг. Местни университетски преподаватели по туризъм разказват, че най-важният урок към студентите е, че ключът към мира е опознаването. Колкото повече опознаваш чуждата култура, толкова повече я разбираш.

Ето защо туризмът е много силен инструмент не само в международната политика, а и за нормалните отношения между народите, на чиято и земя да се срещат. По-добре да се гледат през стъклата на туристическите двуетажни бусчета, вместо през мерника на оръжие. В центъра на град Кирения има статуя на Кемал Ататюрк, под която пише: “Мир у дома, мир по света”. Това е и стремежът на местните. Твърде скоро тътенът на войната застрашително е звучал под прозорците им вечер. Местни на възраст около 45 години разказват, че имат проблеми със слуха именно защото са попадали в близост до конфликтни точки в страшно време. Друг казва, че всяка вечер в просъница преди заспиване чува престрелки - просто силно запечатал се детски спомен. Едно поколение, което предпочита младежите да идат в университет, вместо на фронта.

Интересен. Това е най-подходящата дума, която може да опише Северен Кипър като туристическа дестинация. Не случайно Никола Вапцаров е възпял копнежа към едрите звезди над местната Фамагуста. Тези земи са любопитни не само заради прекрасните средиземноморски гледки, но и заради историческото минало, заради начина, по който е рефлектирал днес върху живота на местните. Впечатляващо красива кралица с буен, но веселяшки нрав. Короната ѝ е пречупена, но гордостта в походката ѝ не се губи. Крачи напред и я носи с упорство и надежда, че под цветните прозорци вечер ще се чуват само щурците, без оръжия.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Виктория Бояджиева


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове






Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 8:00, 15 октомври 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----