Незаконният внос на отпадъци от Италия предизвика въпроса защо различните кланове на италианската мафия изпращат боклука у нас.

Гара Леко в Северна Италия. В 17 вагона на влакова композиция карабинери откриват близо 600 бали с боклук, които пътуват за България. В документите било записано, че пластмасата е за преработка, но съдържанието на балите било негодно рециклиране и боклукът изглежда е трябвало да бъде изхвърлен у нас. Незаконно. Тази акция задвижва нашите разследващи и разкритията им заваляват.

Иван Гешев, главен прокурор: В един момент може да се окаже, че някои казуси са общи. Имат общ първоизточник, като вносител на боклука. Основно от Италия, трябва да бъдем честни. Защото проблема с боклука или т.н. "проблемен боклук" е основно от Италия.

В Плевен 9 хиляди тона бали с отпадъци от Италия, складирани през последните 3 години - официално за рециклиране, но според експертите стават само за горене. Варна - 20 контейнера по документи пластмаса и каучук за рециклиране, а в действителност - италиански отпадък за горене. Бургас - 20 контейнера, по документи суровина за рециклиране, а реално - отпадък за горене. Враца - също незаконно складирани 50 тона тонер касети от принтери от Милано. Първоизточникът на отпадъците вече е ясен. Това е италианската „Дентиче Панталеоне" и посестримите ѝ "Еcoexport" на Серджо Гозза и неаполитанската "Vibeco". И трите фирми са разследвани за незаконно изгаряне на отпадъци, както и за връзки с Камората и Ндрангетата. Евентуалната връзка на мафията с незаконния и опасен боклук тук шокира и поставя хиляди въпроси.

На първо място - защо в България?

Колкото и да е парадоксално, въпреки огромната си индустрия, Италия не разполага с инсталации за безопасно рециклиране и изгаряне на отпадъци. И затова до 2017 г. ги изнася основно за Китай.

Михаил Бъчваров, експерт по управление на отпадъци: Китай забрани вноса генерално, и то от целия ЕС, не само от Италия. И това, което Китай забрани, са основно пластмасите и електрониката, поради това, че там те се преработваха в абсолютно примитивни и първобитни условия, създавайки вреда и за преработващите - за хората, които извършват тази дейност, и за околната среда.
Откриха италиански боклук и в Монтана

Откриха италиански боклук и в Монтана

В Монтана задържаха ТИР с отпадъци от Италия.

Това впрочем, също е парадоксално. Колосалната икономика на Китай, да се откаже от толкова ценни суровини? Защото боклукът е именно това - суровина. Без значение дали подлежи на рециклиране, или ще се гори. За всяка индустрия е по-добре да рециклира пластмаса, отколкото да произвежда. Лошото с пластмасите е, че не може да се рециклират до безкрай, като стъклото например. Тогава пък се превръща в ценно гориво за ТЕЦ-овете, например. И много по-екологично.

Въпрос: Не е ли опасно горенето на тази пластмаса?
Михаил Бъчваров, експерт по управление на отпадъци: Не!
Въпрос: Защо?
Михаил Бъчваров: Категорично може да се каже, че не е опасно, защото това е една дълги години разработвана технология, която е утвърдена вече и практически всички подводни камъни са известни и затова технологичния процес се води по такъв начин, че да не създава опасност за хората и природата. Плюс това за циментовото производство е много характерно много високите температури и дългото време, през което тези горещи газове стоят вътре в системата, просто защото циментовата пещ е много голяма.

Затова освен някои ТЕЦ-ове, дружествата с комплексно разрешително за изгаряне на отпадъци са основно циментовите заводи, където освен нуждата от прахови филтри, няма никакво друго замърсяване. Още повече, че боклукът за тях е необходима суровина. По-точно пепелта от изгарянето.

Михаил Бъчваров: Природните суровини никога нямат идеалното съотношение. За да се произведе цимент, са необходими няколко метални окиса: калциев, алуминиев, силициев и железен окис. Така че химиците, които произвеждат цимента, трябва да намерят съответните добавки, за да може да се получи наистина цимент.
Коя е крайната дестинация за 20 контейнера с боклук на пристанище Бургас?

Коя е крайната дестинация за 20 контейнера с боклук на пристанище Бургас?

Отпадъците в 20-те контейнера на пристанище Бургас не са токсични, съобщиха от прокуратурата в крайморския град. Съдържанието им обаче не отговаря на...

Или няма боклук, който да не може да се използва и индустрията да не се конкурира за него. Дори една ненужна вече сграда.

Михаил Бъчваров: При разрушаването на такъв тип постройки бетона се използва след натрошаване отново като строителен материал, като подложка. Арматурното желязо, което е вътре, се отделя и отива за рециклиране в едно стоманодобивно предприятие. Общо взето цикълът е изключително интересен и любопитен. Практически, сегашната индустрия е силно зависима вече от материалите за рециклиране, тъй като те стават все повече и повече, а това е и тенденцията. А пък и металите позволяват да бъдат рециклирани почти безкрайно, без загуби.

И много стоманодобивни предприятия отдавна са забравили какво е да се добива желязо от руда. "Стомана"-Перник също. И излиза че за България, боклуците или отпадъците възможност. Страната ни, за разлика от Италия разполага с много мощности за преработка, но пазарът е малък и няма достатъчно отпадъци, които да захранят подобни нужди на промишлеността. Тогава какъв е проблемът?

Михаил Бъчваров: Трябва да правим разделение между това, което е дошло от Италия и е с неизвестен произход и състав, и това, което идва като вторична суровина от Западна Европа.

Балите от Италия са смесен отпадък, т.е. неразделен, комплексен, без да се знае какво има в балите - дали няма живак или други токсични тежки метали. А ТЕЦ-овете нямат такива филтри, "Бобов дол" също. Защото именно ТЕЦ-ът там е крайният получател на боклука признаха от фирмата доставчик. Затова са и мерките, макар и закъснели.

Емил Димитров, министър на околната среда и водите: Заводът да преустанови изгарянето на отпадъци. Да продължи да работи на въглища по начина и обема, който си е до сега. Да си има работни места, да има енергетика. Всичко да работи. Но отпадъци ще се горят там едва когато се въведат всички филтри, всички изисквания по комините, които е следвало да въведат. Когато се приведат в съответствие, ще си горят отпадъци, както е всяка една мощност, която работи в ЕС.
Село е в протестна готовност срещу замърсяването от ТЕЦ "Бобов дол"

Село е в протестна готовност срещу замърсяването от ТЕЦ "Бобов дол"

Жителите на Големо село в община Бобов дол подготвят протест заради мръсния въздух. Според хората, проблемът е от години и идва от работата на ТЕЦ „Бо...

Иначе жалко, защото въглищата далеч не са най-екологичното гориво. Но се оказва се, че ТЕЦ "Бобов дол" има комплексно разрешително за изгаряне на отпадъци от 3 години, но се бави с инвестициите си. Сигнал, че електроцентралата складира и гори опасни отпадъци без надлежните разрешителни е и поводът за влизане на разследващите там. Септември 2019 г. - пак по сигнал към прокуратурата екоминистърът прави проверка и забранява нерагламентираното изгаряне на боклук от ТЕЦ Перник. След това централата спира топлата вода на града.

Евдокия Манева, бивш министър на околната среда и водите: Тези хора си позволяват, извивайки ръцете, разбира се, на правителството с картата, че ще има безработица, че ще спрат топлата вода, ще спрат парното, си позволяват не само да шантажират правителството и да си гарантират печалбите в техните представи, такива каквито си харесват да получават. Защото, ако те спазят нормите, те трябва да инвестират.
Емил Димитров, министър на околната среда и водите: Легалният бизнес каза: "Тези хора пречат на всички. Те пречат и на нас. Ние сме направили инвестиции, дали сме гаранции, обезпечения. Онези не са дали нищо, но криейки се зад нас допускат това, което се случва".

Затова и бизнесът скочи на идеята за мораториум върху вноса на нужните отпадъци. И сами предложиха мерки за контрол.

Добри Митрев, гл. секретар на БСК: През 2012 година знаете какви бяха проблемите във вторичните суровини с металите. Тогава бяха въведени банкови гаранции и видеонаблюдение за тези площадки. За компаниите, които работят в този сектор и това даде красноречив резултат. В момента там проблеми няма. Освен това, че там няма проблеми, няма проблеми и в металургията, защото тя получава достатъчно суровини.

По данни на "Евростат" България е на второ място в Евросъюза по рециклиране на опаковки. Ние сме най-големият производител на стъклен амбалаж и най-големият износител на рециклирана медна суровина за производство на проводници. Но ако отпадъците са толкова ценни за нашата индустрия, защо тогава тънем в боклуци и незаконни сметища?

Евдокия Манева: Ние, за съжаление, колкото и да ми е неприятно да кажа, сме една мърлява нация. Във всяко населено място има нерегламентирани сметища. Пътувайки из България не може да не видите, че всяко отклонение на пътя е пълно с отпадъци. Отклонение, бунище и една професионалистка с къси панталонки седи сред отпадъците и кани клиенти.

Очевидно използването на боклуците е въпрос на организацията и разделянето им. Което е най-дефицитната ни стока. Заедно с контрола.

Още по темата Казусът с боклука