Възпитаник на училището по изкуствата украси със стенописи средношколското общежие в Русе. Пейзажите се намират на стени, които в миналото са били тъмни и мрачни. Сега картините радват не само учениците, но и всички гости и възпитатели в сградата.

Русе

11-токласникът Мелих Исмаил дошъл да живее в Русе преди три години, когато мечтата му да учи изобразително изкуство се сбъднала. Момчето е от Исперих и е наследило от баща си таланта да рисува. От тогава до сега учи в паралелката по изящни изкуства в Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“. За себе си казва, че това, което знае за живописта, е научил от преподавателката си Виргиния Пенчева. В сградата на средношколското общежитие или по точно на Центъра за подкрепа за личностно развитие-както е промененото му название-имало много свободно пространство и много празни и тъмни стени.

Христина Петкова-директор на Център за подкрепа за личностно развитие-Русе: През 2015-година общежитието беше в тъмнозелено боядисани стени, коридори и фоайета, което създаваше една тягостна атмосфера, както за работещите, така и за учениците. Решихме да променим цвета, да променим към по-светли тонове.

Първата си картина Мелих Исмаил създал преди години. Тя му отнела няколко месеца, а направата и била много трудна, защото решил да рисува с блажна боя. Накрая за довършването и се включил и баща му.

Мелих Исмаил: Решихме да го направим върху стена-да е малко по-интересно. Тогава го започнах през ноември и го завърших през февруари-за 4 месеца.
Христина Петкова-директор на Център за подкрепа за личностно развитие-Русе: Решихме да стимулираме в него, тоест да провокираме някакви изяви-от една страна за него като художник, като самочувствие... и така открихме го и го насърчихме. Той видя едно пространство твърде голямо, защото доста големи са ни фоайетата и стените, и много празни, но пък вече са освежени.

Идеята за втората картина се зародила наскоро, но сега младият художник решил да преосмисли не само сюжета, но и изразните средства-спрял се на друг пейзаж и избрал акрилни бои.

Мелих Исмаил: След две години искахме да направим още една картина, но този път да ми помага едно момиче- Радостина се казва, от моето училище. Искахме пак а е пейзаж, но да не е нещо есенно, но пролетно, нещо малко по-цветно. 1,07 И решихме да го направим пролетната ваканция и за една седмица успяхме да го направим, по-малка картина, но по-хубава, по-красива.

Сега Мелих, който догодина ще бъде абитуриент, има нова цел – да направи още по-красиво и пъстро платно-този път с морски сюжет.

Мелих Исмаил: Мисля да нарисувам още една картина-като за последен спомен. Все още не съм решил какво ще е, пак ще е пейзаж, но все още не съм решил какъв пейзаж ще е...Изключително много се радвам, че остава нещо след мене, някакъв спомен.

Докато е в общежитието обаче, за неговия талант има още приложно поле-казва директорът на Центъра за подкрепа за личностно развитие Христина Петкова. И допълва, че тя и колегите и от години се стараят да открият способностите на своите възпитаници и да дадат поле за изява на всяко даровито дете.

Христина Петкова-директор на Център за подкрепа за личностно развитие-Русе: Имаме една друга идея, с която ще помогнем на нашите възпитаници да запомнят бележити дати от историята, бележити исторически личности.... Когато е по-свободен-ще направим белия фон на стъпалото и съответно на всяко едно стъпало ще бъдат изписани по-запомнящи се исторически дати. Неща, които ще се набиват в очите на ученика и ще бъдат в полза и в училище, по-лесно ще се запомнят.

След като завърши училище младият талант не крие, че иска да продължи да се развива в сферата на изобразителните изкуства. Затова се надява да продължи образованието си във Великотърновския университет, а специалността, която и е избрал, е компютърна графика.