Училища в Белгия отлагат началото на учебната година заради мюсюлманския празник Курбан байрам. Тази година празникът съвпада с определената от Министерството на образованието дата за начало на учебните занятия. Защо един религиозен празник удължи ваканциите на децата - репортаж от Белгия на Десислава Апостолова и Борислава Инджиева.

Вместо на 1, както е обичайно, много училища в Белгия ще отворят врати на 4 септември. Мотивът на ръководствата - мнозинството ученици са мюсюлмани и така или иначе няма да се явят на първия учебен ден.

Карим ван Овермере е зам.-кмет по образованието и интеграцията в един от големите белгийски градове - Алст. Той е противник на идеята за отлагане на учебните занятия, но разбира аргументите на тези, които я поддържат.

Карим ван Овермере, заместник-кмет по образованието и интеграцията в Алст: Това е автономно решение на ръководствата. В много училища има ученици от различни националности, понякога 60, 70, дори до 80 процента от децата са мюсюлмани. Ако всички те не дойдат на първия учебен ден, стартът на учебната година ще бъде меко казано странен. По прагматични причини разбирам тяхното решение, но идеологически е ми е трудно да се съглася с тях.

Законът в Белгия позволява на учениците от различни религии да празнуват празниците си и отсъствията от занятия са извинени. Родителите обаче трябва предварително да предупредят училищните власти. Според Ван Овермере белгийското общество все по-често се сблъсква с прояви на крайна религиозност, дори при малките.

Наскоро учители алармираха образователното министерство за деца в предучилищна възраст, които четат Корана в клас и отказват да подават ръка на момичетата. През 2016 година в цяла Белгия е имало над 481 сигнали от училища, свързани с различни форми на радикализъм.

Карим ван Овермере, заместник-кмет по образованието и интеграцията в Алст: Получавам сигнали за проблеми, с които преди това не сме се сблъсквали. Когато децата отиват на разходка в града, мюсюлманчета отказват да влязат в църквите например. Това са малко сигнали, не е драматично, но все пак трябва да следим за това. Имаме отделно звено дерадикализация в общината, което следи за всички тези неща. Битката е трудна, защото в същността си става въпрос за сблъсък на две идеологии.

Училища в големите белгийски градове вече съобразяват менюто си с религиозната принадлежност на учениците. Така мюсюлманчетата могат да избират храна без свинско например.

Карим ван Овермере, заместник-кмет по образованието и интеграцията в Алст: В някои училища в другите градове има халал. В Алст нямаме такива училища. Но наскоро имахме дискусия в общината дали трябва да въведем халал в училищното меню на общинските училища. Решихме категорично, че при съставяне на менюто няма да се съобразяваме с различни религиозни предпочитания. Всеки има право да избира. Който не иска детето му да се храни в училищния стол, може просто да му направи сандвич.

Ван Овермере разказва, че има и случаи на родители, които искат разделени часове по плуване за момичетата и момчетата. Според него това практически е много трудно да се организира, а и всяка еволюция в тази посока трябва да се спре навреме.