Университетите у нас не са достатъчно подготвени да обучават хора с увреден слух или поне с това се сблъсква Антон. Въпреки трудностите при преподаването и липсата на артикулатор или жестомимичен превод в часовете, вече втора година той с желание изучава "Уеб дизайн и графична реклама" в Нов български университет. Продължителната рехабилитация при него оказва голямо влияние върху развитието му. Със своята история той става част от кампанията на Уницеф "С очи за всички".

Антон: В момента се стремя да правя това, което мечтая. Това ме прави горд.

За да се стигне до изговарянето на това изречение, Антон преминава през 19-годишна рехабилитация, която продължава и днес. Отнело му време да свикне с факта, че не чува. Първо учил звукове и думи, опитвал се да чете по устните. Постепенно напредвал.

Ива Евстатиева, речево-слухов рехабилитатор: Обогатяване на речта, изразни средства, чисто артикулационна подготовка, отчитане, което за него беше много трудно, тъй като той не беше свикнал да отчита по устните на хората, а самият той не използваше и не познаваше жестовия език.

Антон се ражда без проблем. На четири години се разболява от менингоенцефалит, а след време става ясно, че е загубил слуха си.

Ива Евстатиева, речево-слухов рехабилитатор: Хората с увреден слух не са болни, те просто са различни и ако ние ги приемем в тяхната различност, животът би бил по-лесен и за тях и за нас. Те имат нужда от малко повече внимание в комуникацията, те могат да пишат, могат да четат, разбират ни прекрасно, но имат трудност с това, че не чуват.
Антон: Искрено се надявам да имам повече отворени възможности. Да кажа на хората да бъдат мотивирани, да търсят много варианти и начини как да се справят с техните проблеми.

Борец за справедливост - такъв е Антон в очите на майка си. Не спира и да се бори с преградите, пред които е изправен. Всеки ден, в почти всяка ситуация.

Елена Ставрева, майка на Антон: Не мога да го извикам, удрям с крак по пода, за да усети вибрациите. Махам силно с ръка, за да му привлека вниманието, когато е в стаята и трябва да вляза, леко си промушвам ръката, светвам лампата, ако е тъмно, за да може да ми каже дали мога да вляза или не.

Антон е енергичен, любознателен и артистичен. Обича да рисува, а бягство от ежедневието намира в книгите. Преди време Антон бил в Америка. Там проблем с комуникацията нямал. Всички били равни. Когато се връща у нас обаче реалността е коренно различна. Затова тайничко се надява нагласата на обществото към хора като него поне малко да се промени. Макар и след време.