COVID-19 COVID-19 Следи тук
назад

В "храма на здравето" в Горна Ковачица

"Хирурзите са винаги забързани, шумни и се набиват на очи. Появяват се пред болните и близките им като неземни,кимат мъдро и се усмихват пестеливо. Хирурзите са единствените лекари, които са убедени, че притежават висшата дарба да лекуват с нож всичко – от кихавицата до половата немощ“. Дали е така?

от БНТ
10:28, 24.12.2015
Чете се за: 03:08 мин.
Животът
В храма на здравето в Горна Ковачица

Разказът за доброто започва с историята за една черница, бяла лястовица и роден дом. Бяхме в село Горна Ковачица. Посреща ни баба Величка,за да ни поведе по стъпките на онколога проф. Иван Гаврилов – добротворец не само в професията си. Дирята проправя тя – неговата майка. Той категорично отказва да ни дава „напудрено интервю“, но ни кани да надникнем там, където се крие началото на всичко – в неговия дом и корени.

Величка Каменова: “От тази бяла лястовица излетяха петима лекари, от които хирурзи. Това е нещо, с което да се похвалим. Да прибавим към тях още трима – медицинска сестра, акушерка и ветеринарен лекар. 8 човека са литнали по цяла България и в празнични дни се завръщат и тогава сърцето ми е пълно.”

Черницата, която е засадена през 1894 година в родния дом на проф. Гаврилов. Стожерът на семейството – прабаба му казва, че докато я има нея ще просъществува и неговият род.

Проф. Иван Гаврилов: “Тази черница е невероятна история. Тя е на моята прабаба и прадядо. Моят дядо е загинал в 16-тата година на Дойранския фронт в офанзивата на съмишлениците на Чиган. Той е знаел, че отива на гибел, защото неговите съселяни са му казали, Марко се е казвал той, Марко, остани тук, в окопите, но той тръгва, защото казва, че някой ден ще го е срам от децата си.”

От тази „бяла лястовица“ тръгват корените на любовта към човека – да помагаш и да даваш надежда, там, където тя умира последна,защото битката е на живот и смърт. Рак.

Проф. Иван Григоров: “Майка е добър психолог. Всъщност, за да стана лекар основна вина има тя. Бялата престилка беше много близка до съзнанието ми, постепенно се оформи и тази идея, че лекарят е човек, който може да помогне директно на страдащия човек. Да помагаш на здрав човек е относително лесно, но да помагаш на страдащ човек е трудно.”


;

Величка Каменова, майка на Иван Гаврилов: “Гордея се,защото щедра е душичката му към неволите на хората. Той ги вижда, более с тях.”

Професионалният му път започва с учители като проф. Станко Киров и проф. Даскалов. Не само от тях научава, че хирургията е преди всичко отговорност. А за това е необходима вяра и доброта. Няма да чуете проф. Григоров да Ви говори за даренията, които прави. Не го и питаме. Но тук, в неговия роден край те са много. Виждаме ги с очите си в Горна Ковачица, Василовци, в Чипровския манастир… и на пътя дори. За всички, които имат очи…

Величка Каменова: „Той държи на естествения заряд, както в човека,така и в делата на тоя човек. Не обича напудрени неща, в смисъл – хвалебствия. Няма нужда. За човека говорят делата.”

Когато делата говорят, е нужна тишина. „Бог вижда“, както пише Николай Хайтов.

Проф. Иван Гаврилов: “Една от причините е Николай Хайтов – царство небесно. Ние бяхме приятели, и то близки приятели. И нещото, за което много съжалявам е,че не можах да бъда до него повече време. И когато той полюбопитства да види старата черква и аз от много ранна възраст не съм отивал там, погледнах и вътре влезнахме и беше страшно нещо. И той ме погледна с неговите безкрайни сини очи и каза: „Как сте допуснали тази светиня да стане на такова нещо? И аз действително дадох обет…“


;

Обет на мълчание за добрите дела. Защото, когато едната ръка дава другата не трябва да знае. Може да разберете за даренията само по ситния надпис на някои икони и по думите на местните за професора.

Заедно с тях той се включва във възстановяването на домовете на вярата – със средства и труд. Защото го боли, когато види рушащи се храмове. Боли го и когато забравяме миналото и корените си.

Проф. Иван Гаврилов: “Според мен душата на човек и вярата му. Това е храмът. По принцип се смята,че че Храмът е Божият дом. В него трябва да се отива с преклонение и вяра. Местоработата също е храм. Защо? Защото в моята професия и в Библията го пише,че лекарят е наместник на Бога само пред болния човек. И като наместник на лекаря му е дадена една безкрайна отговорност. Надеждата, вярата е всичко! Имаш ли вяра и надежда – ти си спечелил битката. Хипократ казва така – има болен, болест и лекар. От изключителна важност е на чия страна ще застане пациентът – на тази на лекаря или болестта.”

Величка Каменова: “Нещо направлява, както ръката на лекаря,така и на този,който се е подложил на неговата вяра – да му помогне.”

Много са хората, на които проф. Гаврилов е помогнал като лекар. За него рак не е синоним на смъртна присъда.

Проф.Иван Гаврилов: “Категорично не е смъртна присъда. Заставам така с всичко, което притежавам зад тези думи. Напротив лечим е стига да бъде диахгностициран навреме. И аз с удоволствие се срещам с пациенти, които имат 20-30 годишен стаж в кавички, които съм ги оперирал преди 20-30 години, но това са хора отговорни.”

Когато е на конференция в САЩ среща една жена малко преди тя да бъде оперирана.

Проф. Иван Гаврилов: “Плачеше и беше много растроена. И аз се опитах да й обясня,че тази дилема стои навсякъде по света,че и в моята страна жените по същия начин реагират и така имат лоши мисли в главата си, но ако тя повярва в лекарите, които полагат неимоверни усилия…И това беше мое малко завоевание,защото ние се разделихме с усмивка. Избърсахме си сълзите…”

Проф. Гаврилов не крие сълзите си и за онези битки, които са изгубени: “Баща ми, дядо ми и много приятели… от рак. Не съм си казвал – „Господи, защо?“.

Останаха много добри дела и истории, които не можахме да разкажем. В „храма“ на проф. Гаврилов се влиза смирено. А се излиза с повече вяра, че щом има такива хора – надеждата никога няма да си отиде.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Първият кмет трансджендър във Франция
Първият кмет трансджендър във Франция
Виенският бал в София в помощ на деца с онко-хематологични заболявания
Виенският бал в София в помощ на деца с онко-хематологични заболявания