Следващият сюжет е история за надеждата и очакването. Цяло семейство години наред е в списъка с чакащи за трансплантация на бъбрек.

Валя Огнянова: "Моят баща 21 години беше на хемодиализа и се оказа всъщност, че проблемът ни е наследствен”.

Целият живот на Валя Огнянова и нейното семейство преминава в очакване за нов живот. Самата тя е на хемодиализа вече 13-та година.

Валя Огнянова: Диализата не ме лекува по никакъв начин мен. Тя само ме поддържа жива и в същото време лекичко и бавничко ме убива. Скапва абсолютно всички органи, скапва костите и в един момент "чао".

Семейната обремененост застига и децата ѝ. Така в очакване и с надежда за нов живот заживяват и двамата й сина.

Валя Огнянова: "Големият - Оги беше 11 години на диализа. Април месец го трансплантираха и засега всичко е наред. Мисли за утре, когато беше на диализа, той просто си караше ден за ден, докато сега вече си има планове, чертае си някакви негови неща. Усмихва се повече. Но след два месеца брат му зае неговото място. За него казвах, че е единственият здрав в нашето семейство, а то се оказа, че не е така. Дойде ни като гръм от ясно небе. Беше в кома известно време и сега старата песен на нов глас."

Да живееш живота си в очакването на шанс за нов е трудно, но не и невъзможно. Доказва го Валя, която вярва, че с времето хората са станали по-добри и отговорни към останалите.

Валя Огнянова: "По телефона с мен се свърза бащата на момченцето, което на практика спаси живота на Оги. За майката и бащата какво мога да кажа... изпитвам голяма признателност към тях. Те дадоха нов живот на сина ми!”