По инициатива на Световната здравна организация, последната седмица от април се отбелязва като европейска имунизационна седмица. Време да се популяризират ползите от ваксините и имунизацията като лично право и споделена отговорност. У нас смъртните случаи от усложненията след грипната епидемия отново са близо 2000, въпреки че за първи път в страната ни беше регистриран завишен интерес към противогрипните ваксини. Те бяха изчерпани от аптеките още в края на октомври, но нови количества не бяха доставени. Производството им е продължително и заявките им стават година по-рано.

Това е едно от най-сложните и продължителни производства въобще във фарма индустрията. След като Световната здравна организация предвиди какви са актуалните грипни щамове, производството на самата ваксина и нейната доставка изисква понякога дори година. Затова заявките към производителите се дават много преди преди сезона. И никой не произвежда излишни количества, още повече че срокът на годност е малък.

Томас Брюер - мениджър "Научни разработки", GSK: Покритието с ваксини е различно. Великобритания например има 70 процента покритие. Хората там вярват, че ГРИП-ът е много тежко заболяване и е важно да се предпазиш. Но също така ваксините се осигуряват от държавата. И Америка има стабилна система за реимбурсация.

У нас покритието винаги е било между 2-3 процента. А повишеният интерес сега се дължи на това, че за първи път бяха внесени четиривалентни ваксини с повишена защита. Или всеки мисли сам за себе си. Дори работодателите не са активни да имунизират служителите си, въпреки пряката щета от отсъствията им и болничните за тяхна сметка.

Томас Брюер: Има доста митове около ваксините. Като този, че можеш да се разболееш от тях. Но това е невъзможно, защото във ваксината няма вируси, а само части от неговите белтъци. И единствената причина, поради която всяка година правим нови ваксини, то е че вирусите се променят непрекъснато. Не защото ако се имунизирам сега, следващата година имунната система няма да е адекватна. Няма никакви доказателства за това.

Четиривалентните ваксини засега показват значим ефект при малките деца. Имунният отговор при възрастните все още не е на нужното ниво. Влиянието и на хроничните заболявания е по-значимо. Затова най-застъпеното направление е разработката на адюванти, или добавки, които подсилват имунния отговор. По-добра защита получават и бременните, дори новородените.

Томас Брюер: Освен това, аз съм ваксинирал децата си и срещу варицела. Въпреки че това заболяване минава в детска възраст, би могло да има тежки прояви по-късно, когато пораснат.

Най-често наистина обривите на шарката минават леко. Но не са редки случаите, в които се стига до усложнения - като пневмонии, отити, менингити и енцефалити. Заради това много страни въвеждат задължителни ваксини срещу варицела. В Съединените щати хоспитализациите при децата намаляват с 90 процента, подобно на Канада, Австралия, Германия и Испания. Но освен при децата, вирусът на варицелата може да прояви коварния си нрав и по-късно, с напредването на възрастта.

Томас Брюер: Вирусът никога не изчезва от организма. И при определени условия, той може да се реактивира и да предизвика тежки и болезнени прояви на херпес зостер.

България все още обмисля въвеждането на ваксината срещу варицела. Дали да бъде препоръчителна, но реимбурсирана от Касата, или задължителна, като част от поливалентните ваксини при децата. Каквото и да е решението, това няма как да стане преди 2020 година. Едва тогава могат да се изпълнят заявките от тази година.