Нови разпоредби пречат на селскостопанската авиация

Няма разрешителни, които да обхващат по-дълги периоди, а времето за изваждането им е пропиляно, оплакват се земеделци. Тъй като за всяко излитане на самолет, се издава отделен документ, много от тях вече се отказват да ползват услугите на фирмите за въздушна обработка. Това пък води до фалити в техния бизнес. Само преди година в авиобазата в Кайнарджа е имала над 300 летателни часа, сега те са намалели десетки пъти.

"Дотам докараха нещата, че сме почти на ръба на оцеляването. Ние още една година няма да издържим, просто ще ликвидираме", коментира Стоян Георгиев, главен пилот в селскостопанска авиобаза Кайнарджа.

Въпреки че работят с едни и същи химически вещества, въздушната обработка има своите предимства за земеделските стопани пред наземното пръскане

"Работният разтвор е десетки пъти по-малък отколкото при наземното пръскане. Всичката тази вода и отрова - тя в крайна сметка достига до почвата с всички последствия за почвата", казва Георгиев.

Споделя се и мнението, че психозата сред пчеларите е изкуствено създадена.

"Един самолет може да опръска 4 000 дка точно, когато пчеличките са в кошерите сутрин - няма абсолютно никаква вреда за пчелните кошери", отбелязва Иван Добрев, председател на Земеделска коопeрация с. Гарван.

На практика двата вида пръскане – наземно и въздушно, не се конкурират, а се допълват. Затова и поставянето им в неравностойно положение събужда въпроса кой печели от ликвидирането на селскостопанската авиация.