Букелон между легендите и археологическите доказателства

Една от най-известните в античните и средновековни извори крепостта Букелон се проучва сега за първи път. Въпреки че е свързана с много исторически битки, археологическите разкопки тепърва ще вадят нейната истинска история. Какви са резултатите от проучванията и как средновековната кула край село Маточина, Свиленград се оказа реставраторски фалш – репортаж на Мария Чернева и операторката Анна Андреева от поредицата „Новини от миналото“

Като част от много исторически битки, Букелон се споменава неведнъж в античните извори и е една от малкото крепости с известно име.

Мария Чернева - Крепостта е известна най-вече с една решаваща битка на цар Калоян срещу кръстоносците. И човек би казал, че тя е изучена из основи. Но нищо подобно, дори кулата се оказа реставраторски фейк.

Не е за вярване, но археологическото проучване на крепостта сега е първото. Или истинската история на Букелон предстои да се разкаже.

Мариела Инкова – ръководител на археологическите разкопки, НИМ - Когато дойдохме на терена беше само кулата. И възникна въпросът дали това е кула Донжон или кула порта. Донжон ще рече – последното убежище на защитниците н крепостта.

Но за да проучат замисъла на кулата, трябва да стигнат до основите, да установят връзката с крепостните стени и строителният й период. Тук откриват най-ранната стена.

Мариела Инкова – Това са основите на късно античната крепостна стена, първият градеж на крепостта с една доста широка датировка – между 4 и 6 век. Но може и да е по-рано от времето на Марк Аврелий втори.

М. Ч. – Тогава ли започват тези нашествия в римската империя? Това е Рим, нали?

Мариела Инкова – Ами да, подобни са стените в Пловдив и Стара Загора. Интересно е и този зид, който се оказа завива, възможно е да е имало и по-ранна кула по-вероятно да е късно антична.

Но установяването на връзката на античния зид с кулата среща неочакван проблем. На места тя се опира до зида, на места я застъпва.

М. Ч – Щом като стъпва на нея означава, че по-късно е построена?

Мариела Инкова – Точно така – тя стъпва върху средновековието, но това което археолозите се възмущаваме е, че когато е правена консервацията е компрометирана точно тази връзка между кулата и ранния период, между късно античната стена. Ето виждате тук е излят цимент, точно където трябва да установим тази връзка.

Реставрациите винаги следват пълното археологическо проучване, но не и тук. Освен загубената хронология между структурите, археолозите се сблъскват с реконструкция на кулата, която по-всяка вероятност подменя оригиналния замисъл.

Мариела Инкова - По старите снимки, целият този зид липсва, има една огромна каверна, която се вижда и се забелязва по снимките, която няма как да се е получила, ако тук не е имало отвор. Т.е. да е била порта. И за съжаление цялата реставрация е била направена преди да се направят разкопките

По оригиналния зид личи дори и арката, направена вероятно не да краси стената, а да оформи входа на кулата. Което може би говори за кула порта. Но учените сега не могат да са сигурни. Защото кулата има други помещения, които подсказват че може да е и последно убежище.

Мариела Инкова - Ние минахме през входа, точно тук е била портата и жилищните етажи на защитниците. Тези дупки, които виждате в стената са носили най-вероятно дъсчения под. Отдолу са били хранителни продукти, вода за съхранение, горния етаж е бил над свода ….

М. ч. - Има и амбразури ....

Мариела Инкова - Да, заради защитата. Кулата е имала освен жилищна част, имала и параклис от източната страна.

М. Ч. - Т.е. подготвени са за….

Мариела Инкова – Дълга защита.

М. Ч. – Тук има следи от опожаряване …

Мариела Инкова – От местните разбираме, че когато тук е заснеман един игрален филм, може би тогава е станало това опожаряване.

В дълбочина около крепостта, за сега учените не откриват никакви следи от битки. Дори и от най-славната - тази на цар Калоян срещу кръстоносците от 1205 година.

Мариела Инкова - Около кулата има много легенди. Първо за битката на между готите император Валент - 378 година. След това разбиването на латините, когато цар Калоян заедно с куманите разбиват цвета ...на кръстоносците И вероятно е бил в посока на югозапад, в ниското където са в момента едни оризища, заблатени райони. И тъй като тази кула е останала дълго време и местните легенди и я обсипват с различни предания и спомени.

М. Ч. - Т.е. тук вие не откривате следи на битката Калоян?

Мариела Инкова – Да, точно тука няма, но сме открили следи от средновековното ходово ниво, което е било ето тук и виждате тези тухли, които са нивелирани, наредени на едно ниво

И легендите около кулата ще си останат само легенди, още повече че кулата дори не е съществувала по времето на тези битки. Тя е построена вероятно в края на 13 или началото на 14-ти век и монограмът над портата указва името на строителя.

Мариела Инкова - Той е направено от инкрустирани тухлички кръстовидно оформен с букви М, Н, А се чете. Има най-различни предположения за Михаил Шишман, което е малко вероятно. Защото крепостта винаги е била на територията на империята и за кратко минава в български ръце по времето на Хан Крум, по времето на Михаил Шишман

Името на крепостта се чете дори върху колона, която хан Крум е взел като свидетелство, че я завладял. Михаил Шишман я превзема за кратко, за да има повод за преговори с византийския император и после я връща. Нито един от двамата няма дългосрочни планове, за да строи. Но археолозите откриват оловен печат на велик соколар на императора, чието име съвпада с буквите от монограма

Мариела Инкова - Знаем кои са великите соколари на империята, кои са в края на 13 век и проф Иван Йорданов установи, че най-вероятно принадлежи на един селджукски аристократ приел християнството, който е на служба при императора. И името е Аврам Пакс.

Или кулата, с която е познат Букелон е съществувала в кратък период края на цялото хилядолетно обитание на крепостта. Със сигурност установено от разкопките сега.

Панайот Антонов - зам.-ръководител на археологическите разкопки - Ами приблизително по нашите данни, които сме събрали до момента 2500 години

М. Ч. - А това съоръжение какво е

Панайот Антонов - Това съоръжение е много интересно. То е свързано вероятно с периода на късната античност . Първоначално смятахме, че може би е съоръжение с възможност за металообработване. Понеже тука така в този период има много дебел пласт пепел, въглени. В последствие като го разчистихме съоръжението тези следи, които се виждаха отгоре изчезнаха.

Каквото и да е, съоръжението си заслужава главоблъсканицата, като се има предвид че е част от сграда долепена до крепостната стена и е съществувала дълго. Явно е била важна за функционирането и защитата на Букелон. А името вероятно е дошло преди крепостта да стане част от охранителната линия на Адрианопол.

Мариела Инкова - Букелариите, които в римската империя са били личната гвардия на едрите земевладелци, вероятно тук е имал едро земевладелско имение, които били за разлика от робите хранени с бисквити, бисквити изпечени от бял хляб. Т.е. оттам идва и самото име – букеларии.

И сега както и векове наред, крепостта е в една погранична буферна зона. Като част от исторически събития, нейното проучване може да даде ценни свидетелства. Но освен предизвикателствата наложени от разрухата на времето, учените се сблъскват и със съвременната разруха на безхаберието. Строителите на оградата срещу нелегалната миграция, очевидно не са се обърнали да възстановят пътя, който са унищожили.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube