Изминалата седмица мина под знака на лекарствата. Освен протестите за наложения мораториум за нови медикаменти и ветото над него на президента Румен радев, духовете разбуни и акцията на спецслужбите да пресекат канал за криминално източване на касата и пране на пари чрез лекарства . Всеки момент очакваме подробности по престъпната схема от МВР и прокуратурата. Кои са интересните лекарства за паралелен износ и кога той става незаконен - вижте през репортерския поглед на Мария Чернева

Акцията е на ГДБОП, а лекарствата вероятно са обект на нелегална търговия. Три от медикаментите, които се виждат са за диабетно болни. Нищо чудно. Инсулините са от лекарствата, които най-често липсват по аптеките. Преобладаващи са обаждания за липсата им и във фармацевтичния съюз.

Проф. Илко Гетов - председател на Български фармацевтичен съюз: И в рамките на тази седмица, двукратно са намалели броя на тези обаждания, което означава, че хората правещи паралелна търговия, най-малкото са си направили сметка да не прекрачват закона.

Инсулините са от лекарствата, интересни за паралелен износ. Интересни за законен, а и за незаконен износ. Янумет - тук може да се купи за 35 лева, същата опаковка в Германия върви около 90 евро. Как да не бъде изнесен. Законодателството в Европа дори поощрява подобна търговия.

Боряна Маринкова - директор на асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства: Това е механизъм за функциониране от отговора за функциониране на ЕС, който предвижда хората стоките и услугите да могат да се движат свободно. Като по този начин да се възползват свободно пациентите от целия ЕС от разликите в цените.

Въпросът е, че този общоевропейски пазарен механизъм за сваляне на цените често става проблем и излиза извън здравословната търговия. Нашият закон за лекарствата обаче е предвидил това и е сложил ограничение.

Боряна Маринкова: Паралелният износ може да изнася лекарствени продукти от територията на страната само когато българските пациенти са обезпечени със своите лекарства.

Практиката от няколко години определено показва, че това е често прекрачвана граница. Вече 5 години. До 2011-а, никой дори и не знаеше какво е това паралелна търговия. Докато управляващите не решиха, че ще сравняват цените на лекарствата в 8 държави и ще ги регистрират на най-ниската. И това бутна лавината.

Проф. Илко Гетов: Да, това е категоричен проблем, вече е ясно и всички разбраха, че едната от причините да липсват е начинът на ценообразуване и това, че най-ниската цена се взима.

Освен засилване на паралелния износ, най-ниската цена стана причина много търговци да се оттеглят въобще от нашия пазар. Така изчезнаха евтините генерици и старите, но ефективни молекули. Навлизането на биоподобните лекарства е затормозено по същата причина.

Проф. Илко Гетов: Значи най-ниската цена не е двигател на развитието на този пазар. Защото той е малък, беден.

Парадоксално, но само на пръв поглед. Защото европейския пазар подсказва друго. Не е важна регистрираната цена, а отстъпките, които фондовете договарят с производителите. При тази очевидност, повече от странно е нежеланието да се промени механизма на ценообразуване и да се върне към стария си модел - средно аритметична цена от три най-ниски. А още по-странно е нежеланието на касата да прибере огромните отстъпки на фармакомпаниите, за най-скъпите и животоспасяващи лекарства. Сега те ги плащат на дистрибуторите, което сваля цената им още повече и директно ги изстрелва на чуждия пазар.

Деян Денев - изп. директор на Асоциация на научно-изследователските фармацевтични производители: Продуктите, които вече са на най-ниските цени в Европа, стават твърде атрактивни за износ и това води до недостиг, вместо да помага на пациентите, да получат своя медикамент.
Пламен Таушанов, Асоциация на закрила на пациентите: Предложихме т.е. тези отстъпки да се дадат в касата, но касата не ги иска, т.е. касата толерира паралелния износ

И тъй като контролът върху паралелната търговия почти липсва, тя редовно се изражда в незаконна, дори криминална.

Салофалк за улцерозен колит, тук струва 50 лв, в Германия 60 евро. И той редовно изчезва въпреки дразнещите резултати от всякакви проверки как складовете на търговците били пълни.

Проф. Илко Гетов: Въпросът е, че първо те не са правилно и равномерно разпределени в страната по отношение на търговците на едро. И второ - че не всички аптеки са в равностойно положение да получат еднакви или необходими количества.

Предпочитанията на българските представителства на фармакомпаниите, да работят с определени дистрибутори, които дори нямат национално покритие, също подсказва причини, участници и мерки. Но и тук реакцията на властите е анемична. Големи пари, големи интереси са това, ако е вярно, че годишният оборот от паралелна търговия възлиза на 400 милиона лева.

Проф. Илко Гетов: Трябва ни ясна и добре изградена функционираща, интегрирана система за електронно здравеопазване.
Боряна Маринкова: Това са над 3 000 аптеки, над 300 търговци на едро, над 300 притежатели на разрешение за употреба. Ако такава система има, във всеки един момент ще се знае кой лекарствен продукт, в каква наличност е и има ли някакъв риск той да бъде изчерпан.
Проф. Илко Гетов: И е крайно време да се помисли за ДДС-то върху лекарствата. Защото това ДДС, което тук се плаща, а на паралелната търговия не се плаща, също е генератор на паралелна търговия.

И не ограничения в износа, а адекватна ценова политика ще върне лекарствата при пациентите. Акции на ГДБОП, като тази са важни срещу чисто криминалните прояви на пазара. Драстични, но не и мащабни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Програмите за достъп до животоспасяващи лекарства са затрашениПрограмите за достъп до животоспасяващи лекарства са затрашени

Мораториум върху въвеждането на нови лекарства

Протест срещу мораториума върху въвеждането на нови медикаменти