Изминалата седмица мина под знака на лекарствата. Освен протестите за наложения мораториум за нови медикаменти и ветото над него на президента Румен радев, духовете разбуни и акцията на спецслужбите да пресекат канал за криминално източване на касата и пране на пари чрез лекарства . Всеки момент очакваме подробности по престъпната схема от МВР и прокуратурата. Кои са интересните лекарства за паралелен износ и кога той става незаконен - вижте през репортерския поглед на Мария Чернева

Акцията е на ГДБОП, а лекарствата вероятно са обект на нелегална търговия. Три от медикаментите, които се виждат са за диабетно болни. Нищо чудно. Инсулините са от лекарствата, които най-често липсват по аптеките. Преобладаващи са обаждания за липсата им и във фармацевтичния съюз.

Проф. Илко Гетов - председател на Български фармацевтичен съюз: И в рамките на тази седмица, двукратно са намалели броя на тези обаждания, което означава, че хората правещи паралелна търговия, най-малкото са си направили сметка да не прекрачват закона.

Инсулините са от лекарствата, интересни за паралелен износ. Интересни за законен, а и за незаконен износ. Янумет - тук може да се купи за 35 лева, същата опаковка в Германия върви около 90 евро. Как да не бъде изнесен. Законодателството в Европа дори поощрява подобна търговия.

Боряна Маринкова - директор на асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства: Това е механизъм за функциониране от отговора за функциониране на ЕС, който предвижда хората стоките и услугите да могат да се движат свободно. Като по този начин да се възползват свободно пациентите от целия ЕС от разликите в цените.

Въпросът е, че този общоевропейски пазарен механизъм за сваляне на цените често става проблем и излиза извън здравословната търговия. Нашият закон за лекарствата обаче е предвидил това и е сложил ограничение.

Боряна Маринкова: Паралелният износ може да изнася лекарствени продукти от територията на страната само когато българските пациенти са обезпечени със своите лекарства.

Практиката от няколко години определено показва, че това е често прекрачвана граница. Вече 5 години. До 2011-а, никой дори и не знаеше какво е това паралелна търговия. Докато управляващите не решиха, че ще сравняват цените на лекарствата в 8 държави и ще ги регистрират на най-ниската. И това бутна лавината.

Проф. Илко Гетов: Да, това е категоричен проблем, вече е ясно и всички разбраха, че едната от причините да липсват е начинът на ценообразуване и това, че най-ниската цена се взима.

Освен засилване на паралелния износ, най-ниската цена стана причина много търговци да се оттеглят въобще от нашия пазар. Така изчезнаха евтините генерици и старите, но ефективни молекули. Навлизането на биоподобните лекарства е затормозено по същата причина.

Проф. Илко Гетов: Значи най-ниската цена не е двигател на развитието на този пазар. Защото той е малък, беден.

Парадоксално, но само на пръв поглед. Защото европейския пазар подсказва друго. Не е важна регистрираната цена, а отстъпките, които фондовете договарят с производителите. При тази очевидност, повече от странно е нежеланието да се промени механизма на ценообразуване и да се върне към стария си модел - средно аритметична цена от три най-ниски. А още по-странно е нежеланието на касата да прибере огромните отстъпки на фармакомпаниите, за най-скъпите и животоспасяващи лекарства. Сега те ги плащат на дистрибуторите, което сваля цената им още повече и директно ги изстрелва на чуждия пазар.

Деян Денев - изп. директор на Асоциация на научно-изследователските фармацевтични производители: Продуктите, които вече са на най-ниските цени в Европа, стават твърде атрактивни за износ и това води до недостиг, вместо да помага на пациентите, да получат своя медикамент.
Пламен Таушанов, Асоциация на закрила на пациентите: Предложихме т.е. тези отстъпки да се дадат в касата, но касата не ги иска, т.е. касата толерира паралелния износ

И тъй като контролът върху паралелната търговия почти липсва, тя редовно се изражда в незаконна, дори криминална.

Салофалк за улцерозен колит, тук струва 50 лв, в Германия 60 евро. И той редовно изчезва въпреки дразнещите резултати от всякакви проверки как складовете на търговците били пълни.

Проф. Илко Гетов: Въпросът е, че първо те не са правилно и равномерно разпределени в страната по отношение на търговците на едро. И второ - че не всички аптеки са в равностойно положение да получат еднакви или необходими количества.

Предпочитанията на българските представителства на фармакомпаниите, да работят с определени дистрибутори, които дори нямат национално покритие, също подсказва причини, участници и мерки. Но и тук реакцията на властите е анемична. Големи пари, големи интереси са това, ако е вярно, че годишният оборот от паралелна търговия възлиза на 400 милиона лева.

Проф. Илко Гетов: Трябва ни ясна и добре изградена функционираща, интегрирана система за електронно здравеопазване.
Боряна Маринкова: Това са над 3 000 аптеки, над 300 търговци на едро, над 300 притежатели на разрешение за употреба. Ако такава система има, във всеки един момент ще се знае кой лекарствен продукт, в каква наличност е и има ли някакъв риск той да бъде изчерпан.
Проф. Илко Гетов: И е крайно време да се помисли за ДДС-то върху лекарствата. Защото това ДДС, което тук се плаща, а на паралелната търговия не се плаща, също е генератор на паралелна търговия.

И не ограничения в износа, а адекватна ценова политика ще върне лекарствата при пациентите. Акции на ГДБОП, като тази са важни срещу чисто криминалните прояви на пазара. Драстични, но не и мащабни.